Международният тест PISA: Българските ученици добре възпроизвеждат, но не се справят, когато ескплоатират наученото

България е на последно място в ЕС по математика, а по четене - на предпоследно. Това сочат новите резултати от международния тест PISA, който проверява уменията на 15-годишните ученици да прилагат усвоените знания на практика.

От Организацията са икономическо сътрудничество и развитие, която провежда препитването, отчитат рязък спад в резултатите на 15-годишните в международен план. В същото време тестът от 2022 е първият, който отразява знанията и уменията на учениците след две години на дистанционно обучение в условията на пандемия.

На какво се дължат по-слабите резултати и какво показват анализите на ОИСР за България - с Андреас Шлайхер, директор на дирекция „Образование и умения“ в ОИСР, разговаря Симеон Иванов.

Г-н Шлайхер, каква е оценката и анализа Ви по отношение на българските резултати?

- Може би през последните две десетилетия резултатите на учениците в България са относително стабилни. Беше отбелязано известно подобрение около 2012 г. – 2015 г., но през последните години, заради пандемията – както в много други държави – България леко отстъпи. Малко или повече имаше стабилност.

Не виждаме достатъчен брой ученици с високи резултати в България – само три процента от учениците в България се справят наистина добре по математика. Това, което виждам, е предизвикателство пред България да повиши нивото на високите постижения.

Социалната пропаст остава доста дълбока. Тя е дългогодишно предизвикателство в България. Добрата новина e, че системата се възстановява от пандемията, както в другите държави. Така че България поне успя да овладее това социално неравенство.

Едно от нещата, които бих желал да спомена, е, че се наблюдава спад в ангажираността и подкрепата от родителите в България. Както знаете, образованието е нещо, което се извършва от цялото общество.

Трябват Ви не само добри училища – трябват и родители, които са подкрепящи. И изглежда, че е налице спад в интереса сред родителите да подкрепят децата си да се ангажират с училище. Смятам, че това е проблем.

В някаква степен като причина може да се посочи и разсейване - можем да видим, че всъщност използването на смартфони от учениците се е превърнало в проблем.

В много класни стаи учениците усещат, че се разсейват, изпитват тревога, когато устройствата им не са с тях. И това се е превърнало в препятствие пред добрите резултати, защото виждаме ясно, че учениците в България се справят по-малко добре.

- Казахте, че е необходим ангажимент от страна на родителите, но е ли необходимо и учениците да разбират онова, което четат? Очевиден ли е в резултатите феноменът функционална неграмотност?

- Абсолютно. Ние виждаме, че само 47% от 15-годишните в България постигат нивото, което ние наричаме базово ниво на грамотност. Това е разбиране, което е достатъчно, за да може човек да учи самостоятелно. А в държавите, които са част от ОИСР този процент е поне 74%. Да се гарантира, че всяко дете има достъп до тези основни умения за четене, е невероятно важно.

- Какви са движещите сили за феномена и какви са начините за справяне? Вече споменахме цифровия свят, в който живеем. Това ли е основната причина или цифровият свят просто подсилва неграмотността, функционалната неграмотност?

- Това е добър въпрос. Смятам, че всъщност технологията може да бъде силен задвижващ фактор за подобряване на образованието, ако се използва добре, ако се използва по един структуриран начин, ако се използва целенасочено от учителите за създаване на иновативни среди за учене, да създава по-личен достъп до обучение.

В същото време, ако технологиите се използват по неструктуриран начин - за разпускане, учениците се разсейват. Тук е и тормозът в киберпространството. Тогава то може да се превърне в препятствие за по-доброто развитие. Реално става дума за разработване на по-обмислени стратегии за ефективно използване на технологиите.

На второ място е качеството на образованието, което никога не може да надхвърли качеството на учителите и качеството на отношенията между учителя и ученика. Не става дума само за учители, познаващи предмета си, но и учители, които действително познават и са загрижени за своите ученици; които знаят кои са техните ученици, кои искат да станат, кой ги придружава в това пътуване. А в България виждаме твърде малко от това.

Много учители все още виждат главната си роля като инструктори, но не и като напътстващи, като ментори, като фасилитатори, като оценители, като създатели на иновативни среди за учене.

В действителност смятам, че България се е справила доста добре със създаването на система за инструктиране, която следва да предостави основна компетентност. Но тези идеи трябва да се превърнат в по-ефективна практика в класната стая. По-последователни практики в класната стая. Успехът става много по-предвидим и всеки ученик постига поне базово ниво на представяне.

- Какво означава големи прослойки от обществото да са функционално неграмотни в епохата на изкуствения интелект?

- Както знаете образователната Ви система днес е утрешната Ви икономика, общество, демокрация. Учениците, които не могат да различат факт от мнение, тъй като им липсва достъп до тези умения за четене, са жертвите на невярна информация, дезинформация. В същото време работата, която вършим, изисква все повече знания – трябва да осъществяваме достъп до колосални количества информация, да я сортираме, да мислим критично по нея, да мислим творчески за нея.

Грамотността днес не е просто извличане на знания от текст. При нея реално става дума за навигиране на сложни информационни системи. Това е основата. Когато нямаш наистина добра грамотност, е малко вероятно да успееш в други области.

- Какви са корекциите, които българската образователна система трябва да извърши, за да изпълни и да се вмести в изискванията на съвременния пазар на труда?

- Българските ученици се справят реално добре, когато става дума за възпроизвеждане на съдържание по предмета. Те помнят отговорите, на които са ги научили учителите. Не това е въпросът.

Българските ученици обаче не се справят добре, когато трябва да екстраполират от това, което знаят, да приложат знанията си творчески, понякога в нови ситуации. И това е точно нещото, от което се нуждае светът днес. Този съвременен свят не те награждава просто за това, което знаеш. Кой би могъл да знае всичко? Този свят те възнаграждава за това, което можеш да правиш със знанията си.

Тази идея за компетентност липсва. Тя е включена в министерските указания и програми. Мисля, че това е осъществено, но не е превърнато в практика в класната стая.

И учителите не просто предават образователно съдържание, но правят така, че учениците им да мислят като, да кажем, математици, като учени, вместо просто да помнят формули и уравнения. Това е невероятно важно. Реално става дума за създаването на по-последователна, съгласувана практика в класната стая.

- Г-н Шлайхер, какво е важно да се подчертае, когато стане дума за социално-икономическо разделение? Има ли и географско разделение? И, като цяло, тези неравенства, които много често се предлагат от училищната система, могат ли бъдат разрешени в българския контекст?

- Да, в България географията и социалната принадлежност винаги са играли важна роля при образователните постижения. И отговорът тук е да се привличат най-добрите учители в най-предизвикателните класни стаи и да се възприемат най-добрите принципи в най-тежките училища. Да бъдат направени по-привлекателни за много висококачествени учители, които да преподават при по-трудни обстоятелства.

В момента, добрите учители преподават в частни училища. Трябва да обърнем тази ситуация, да разпределим по-добре ресурсите. От критично значение е да разпределим финансирането, което отива в училищата според предизвикателствата, пред които е изправено училището; да осигурим такова качество на учителите, каквото е необходимо на учениците. Мисля, че това са наистина основните неща.

Нека погледнем държавите, които се справят по-добре от България. Те обичайно са по-добри в това да изграждат кариера на учителите около предизвикателствата, пред които се изправят учителите. Те създават подкрепа за учителите около условията, при които работят училищата. Какво ще кажете за този пример: 10-те % от намиращите се най-неравностойно положение ученици в Сингапур, или Макао, или Естония – те се справят по-добре от средния ученик в България и това действително показва, че става дума за трудно препятствие – езиковото и социално неравенство, географията, но задачата не е невъзможна.

Мога да кажа, че България не е сама в това. Има много държави в Европа, изправени пред същата ситуация. Трябва да гарантираме днес, че всеки млад човек разполага с достъп до отлично обучение.

- Достъпът до образование е друга голяма тема, но неотдавна проведохте среща с българския министър на образованието – професор Галин Цоков. Заглавието беше, че PISA и Министерство на образованието ще укрепят своето партньорство и че PISA ще съдейства в реформите на българското образование. По какви начини ще предоставите помощ?

- На първо място PISA извършва диагностика. Тя реално дава на България очите и ушите, за да види в каква степен предизвикателствата пред България са уникални или се отразяват от предизвикателствата на другите държави. И това което ОИСР може да направи по въпроса, е да се опре на опита на образователните системи, които вече са се справили с част от това предизвикателство и да го пренесе в България. Ще мобилизираме международни експерти от държави, които реално са направили някои от тези неща успешно и ще се погрижим те да подпомогнат България в усилията ѝ. И всъщност е доста амбициозно усилие да се проведе успешна образователна реформа.

Плановете са налице, смятам, че проектът на идеите върви в правилната посока, но предизвикателството е наистина да се случи промяна. И това означава не само да се въведат процедурите и да се приемат законите, но и да се променят мисловните нагласи сред учителите и лидерите в училище и да бъдат въвлечени родителите в този курс на действие, да се постигне превръщането на училището в обществена кауза. А наградата е, че всеки го вижда като основа за бъдещето на България.

Вярваме, че едно от нещата, които ОИСР може да направи, е да мобилизира най-добрата експертиза в света и я свърже с образователни дейци и създатели на политики в България.