Музей на восъчните фигури в град Бяла

Предаването "10 000 крачки" на 16 януари разказва за музея на восъчните фигури в град Бяла, област Русе.

Сред тях посетителят може да види Петко Рачов Славейков, Княз Александър Батемберг, Колю Фичето, Панайот Волов, баронеса Юлия Вревская, император Фердинанд Втори, Баба Тонка. Автор на седемте скулптури, които всъщност са изработени от силикон, е известният български скулптор Борис Борисов от Велико Търново. А съдбата на всяка от личностите тук е свързана по някакъв начин с историята на град Бяла.

Тук в началото на музея е фигурата на Петко Рачов Славейков, който е бил учител в Бяла в края на 1845 година и началото на 1846 година за около 3 месеца. В центъра на град Бяла, в църквата „Свети Георги“той е преподавал на двайсетина деца.

Княз Батемберг е следващата фигура в галерията. Само 22-годишен той става княз в чужда държава и първият монарх на Третата българска държава, както и последният монарх, който участва пряко във военни действия. Именно благодарение на него се осъществява Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година, което води до влошаване на дипломатическите отношения с Русия. Налага се да абдикира. На излизане от страната изрича думите:“Боже, пази България!“

Сред жителите на град Бяла е популярна една интересна история за построяването на Беленския мост от майстор Колю Фичето. Прочути строители на времето поискали огромни суми за направата на моста, като най-голямата достигнала три милиона гроша. Колю Фичето обаче заявил, че за 700 000 гроша ще издигне моста и за това залага и главата си, и честта си. Това бил първият проект, за който той направил макет от восък. Освен това бил и един от първите равни мостове на майстора, без типичната за времето си „гърбица“. 1865 година започнал строежът на съоръжението и то било завършено в уречения срок. Тогава обаче местният Паша-управник се усъмнил в издържливостта на самия мост, и за да докаже неговата издържливост, Колю Фичето застанал под средата му, потопен във водите на Янтра. По нареждане на Пашата отгоре минали една след друга тежко натоварени каруци и мостът издържал. Майстър Колю Фичето получил своите пари и голямата благодарност на Пашата.

Друга личност от музея на фигурите, свързан с Бяла, е Панайот Волов. Изработен е с такова майсторство, че дори могат да се видят вените по ръцете му. Фигурата на Баба Тонка също е толкова впечатляваща, че когато е пред нея, човек почти очаква очите й да мигнат.

Другата емблематична женска фигура тук е баронеса Юлия Вревска. Тя принадлежала към руското аристократично общество и можела да има безметежен щастлив живот. Тази благородничка обаче, останала вдовица твърде млада, продала бащиното си имение и с парите събрала доброволен отряд от медицински сестри и лекари. Тя самата станала медицинска сестра-доброволка в действащата руска армия по време на Руско-турската освободителна война. Така съдбата я довела до град Бяла, където тя се разболяла от петнист тиф и намерила смъртта си. Нейният гроб се намира в Историческия музей в градчето, в центъра се издига неин паметник, а болницата в Бяла днес се нарича Юлия Вревска.

Последната фигура в галерията е император Фердинанд Втори, Цар Освободител, като хорото, което е изобразено зад самата фигура, е автентично, било е сформирано в Бяла, в чест на неговото идване.

В Арт-център Бяла днес се помещават още арт кафе, кино „Баронеса“ и галерия, в която е изложена колекция автентични носии от цяла България. Повече подробности разказва Мирела Николова – управител на Арт център Бяла .