Мястото на Унгария на международната сцена - интервю с Петер Сиярто, министър на външните работи
Предаване: Денят започва, 09.11.2022
През последните дни София бе домакин на срещи от формата на Централноевропейската инициатива, чийто ротационен председател през 2022 година е нашата страна. Иницитиавата събра представителите и външни министри от 17 европейски страни, а един от тях бе Петер Сиярто – унгарският външен министър от 2014 година насам.
С унгарския външен министър разговаря Симеон Иванов.
- Г-н Сиярто, къде разпознава мястото си Унгария в добре познатото разделение на изток и запад?
- От политическа гледна точка, ние категорично сме част от западния блок. Това е абсолютно извън всякакво съмнение. Ние сме горди членове и на НАТО и на ЕС – западните структури, към които винаги сме принадлежали. Но, както знаете, нашата свобода беше накърнена в продължение на четири десетилетия, през които бяхме под комунистическа диктатура. И накрая, през 1990 г. след дълга борба за нашата свобода ние успяхме да си я върнем и да се ползваме отново от тези обединения, към които винаги сме принадлежали. Макар че – ако говорим от географска гледна точка – ние сме в сърцето на Европа.
Вие, българите, знаете много добре, както и ние знаем, че винаги, когато е имало конфликт между изтока и запада, централноевропейците винаги сме били сред губещите. Ние никога не сме спечелили никакъв вид конфликт между изтока и запада, независимо от момента, независимо от причините, независимо кои са били заинтересуваните лица. За нас, централноевропейците, конфликт между изтока и запада винаги е лоша новина.
- Вие говорите от политическа гледна точка… Как обаче стоят нещата от културна гледна точка?
- От гледна точка на културата, ние сме християнска държава вече повече от 1000 години. Това определя мястото ни. От гледна точка на културата – без никакво съмнение в християнската общност. Това е нещо много, много сериозно. Конституцията ни е много ясна по отношение на важността на християнското ни наследство и неговата роля.
- Какво е Европейският съюз за Унгария в наши дни?
- Вижте, ние сме заинтересувани от силен Европейски съюз, без съмнение. Ние сме сред десетте държави с най-отворени икономики в Европа. Което означава, че делът на износа в нашия БВП е някъде около 85%. Почти 80% от износа ни е към западната част на Европейския съюз, така че това категорично означава, че сме силно заинтересувани Европейският съюз да бъде силна организация. Това, което все пак не искаме, е Европейски съединени щати. Това, за което сме, е силно обединение на силни държави членки. Силни държави членки, които се придържат към своето културно, национално, езиково, религиозно наследство; които се гордеят със своя собствен суверенитет и своята собствена история. И не искаме никакви други правомощия да бъдат прехвърляни към Брюксел, тъй като – както виждаме – междуправителствените форми на сътрудничество, националните решения от миналото са много успешни, а когато сме чакали решение от Брюксел, винаги сме губили в края. Така че, за нас, Европейският съюз трябва да бъде силен, основан на силни държави членки.
- Тоест, Вие виждате Европейския съюз като икономическа възможност, но от културна гледна точка е в известен смисъл проблематичен за курса на държавата Ви. Мога ли да обобщя по този начин това, което току-що казахте?
- В последно време липсва взаимно уважение в рамките на европейската политическа сцена. Следва да се вземе предвид, че всички нации имат своите национални и културни специфики и въз основа на тези национални и културни специфики ние гледаме едни и същи неща от различен ъгъл и затова имаме различно мнение за едни и същи неща. И това следва да бъде уважавано. И не би следвало да оказваме натиск върху държави членки, които не мислят по същия начин като мнозинството по един или друг въпрос. Но аз не мисля, че този тип различия в мненията би ни отклонил от целта за една силна организация. Така че интерес за нас е силен Европейския съюз, основан на силни държави членки, но в същото време не бихме желали да се отказваме от никакъв вид наш национален интерес или национална специфика. Може би това е най-точното определение за начина, по който гледаме на този въпрос.
- Как виждате бъдещите взаимоотношения между Брюксел и Будапеща? Ще се покачва ли напрежението?
- Международното либерално мнозинство, което по същество е завладяло Брюксел в последно време, не може да смели това, че има консервативен, християндемократически подход в Унгария през последните почти 13 години, който е успешен.
- Каква е причината според Вас?
- Защото, както знаете, международното либерално мнозинство би искало всички ние да мислим или да вярваме, че има само либерален политически подход, който може да бъде успешен, който може да бъде прогресивен. И те гледат на консервативните, десни, християндемократически, патриотични политически движения като на ретроградни, нямащи нищо общо с напредъка и по-скоро дърпащи всичко назад, отколкото подпомагащи развитието. Но нашият пример в Унгария, който е много успешен вече 12, почти 13 години, показва ясно, че има също така прогресивен, консервативен, християндемократически начин да бъдем успешни.
- Тоест, това, което искате от Брюксел, като цяло, е повече толерантност? Правилно ли разбирам?
- Да, може да се кажа така. Чудесно го обобщихте. Брюксел следва да уважава тези видове национални подходи и национални специфики, така че Брюксел следва да бъде по-толерантен, както казахте.
- Нека се върнем към външната политика. Какви са уроците от историята, на които се основава настоящият унгарски подход във външната политика?
- Когато встъпихме в длъжност през 2010, имахме много ясно разбиране за това накъде се движи светът. И тогава стартирахме нашата стратегия, която се нарича „Източно отваряне”. Което означава, че ние разбираме, че източният свят – да го кажем по този начин – става също толкова силен икономически като западния свят. Вижте големите източни компании, които поглъщат западни компании. Как те увеличават пазарния си дял в Европа, как китайските и корейските компании за производство на електрически батерии извършват доставки за големите европейски автомобилни компании, които не могат да бъдат успешни без този вид доставки. Така, че ние вярваме, че трябва да бъдем открити и честни. И следва да сме в състояние да изградим прагматични сътрудничества, основани на взаимно уважение, взаимна изгода.
Вижте, когато сме атакувани в Съвета на външните министри за това, че имаме твърде близко – както те казват – сътрудничество с китайците, аз винаги ги питам: как е възможно най-големите западноевропейски компании да искат от нас, унгарците, да подпомагаме китайските и корейските компании, за да дойдат в Унгария, така че веригата за доставки да е географски по-къса. Така че мисля, че тук трябва да бъдем много честни и да не допускаме икономическото сътрудничество между изтока и запада да бъде прекъснато.
- И тъй като се намираме на Среща на върха на централноевропейската инициатива, която малко или повече подчертава регионализма, смятате ли, че при сегашното състояние на света, регионализмът е пътят напред?
- Смятам, че значимостта на регионалните сътрудничества се е повишила значително. Защото ако погледнете назад към скорошните кризи, през които преминахме, като ковид – ако всички чакахме решение от Брюксел, щяхме да сме загубили много повече животи, щяхме да сме загубили много повече възможности и щяхме да сме претърпели много повече загуби в икономически план. Обратното, тези, които бяха в състояние да си сътрудничат на регионално ниво, бяха по-успешни. Например при репатрирането на български граждани през Унгария, или когато ставаше дума за закупуването на ваксините в случая на Унгария или когато ставаше дума за подпомагането на инвеститорите в Унгария и съседните държави. Така че смятам, че регионалните сътрудничества стават все по-важни.
- Отиваме към края на разговора ни. Знаете, че един от най-големите приоритети на българската външна политика е да бъдем член на Шенгенското пространство, в което Унгария вече е и Вие лично сте участвали на много от срещите в Брюксел по тази тема. Смятате ли, че България отговаря в момента на всички необходими изисквания, за да бъде член на Шенгенското пространство?
- Мисля, че този въпрос се политизира прекомерно. На него трябва да се гледа по един практичен начин. Начинът, по който една държава става член на Шенгенската зона, е да бъде способна да защитава външната граница на Европейския съюз. Това правим и в Унгария, за което всъщност сме ожесточено нападани през последните години. Но аз бях тук лично, придружавайки своя министър-председател, който има добро приятелство с премиера Борисов,
- Бившият...
- Да, бившият премиер Борисов. Премиерът Борисов ни заведе до стената, която сте построили на турско-българската граница, която е външна граница на Европейския съюз. Това е начин, по който да защитавате самите себе си. Така че ние настина уважаваме и ценим всички усилия, които България полага, за да бъде способна да защитава външната граница на ЕС. Ние смятаме, че България е взела изпита. Така както ние полагаме големи усилия, за да пазим външната граница на ЕС. Така че, ако оценката и решението са основани на реалност и факти, тогава Вие определено следва да станете членове на Шенгенското пространство. Няма съмнение.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News