“Новини от миналото": Манастирът “Св. Богородица” край Варна

И това лято в поредицата “Новини от миналото" ще ви направим свидетели на най-важните, интересни и неписани парчета история, които земята ни пази. Археологически проучвания разкриха историята на важен за християнска България манастир от 9 век, за когото не са останали сведения. Освен че има изначална роля в разпространението на славянската книжнина, манастирът “Св. Богородица” край Варна е свързан и с княз Борис Михаил.

Дали археолозите са открили гроба на Борис и каква друга неписана история разкриха проучванията им?

Изследователите отдавна си имат едно наум. Манастирът "Св. Богородица" който проучват, има ключова роля за покръстването на  българите и разпространението на славянската писменост. Затова сега, при разчистването на некропола, са сериозно заинтригувани от гробната камера на най-централното място. Манастир и до него некропол - нищо особено. Но когато става дума за един от първите мисионерски манастири на името на Света Богородица, покровителката на княз Борис Михаил, тогава вече този специално иззидан гроб, поставя археолозите пред основателно съмнение – кой е погребан в него. От край време е така – най-близко до олтара са погребвани най-важните и значими хора за една общност.

Въпреки това, изглежда не е било проблем, да се преизползват различни каменни структури от предишни антични градежи. Тук учените разпознават корито от чешма, например. Но тази гробница е по-особена.

 “Тази гробна камера е изградена така по предварителен план, точно по оста запад-изток, точно на върха на абсидата. Иззидана е от тухли, специално направени, не парчета от тухли. Дъното и стените са обмазани с т.нар. хидрофобен фин хоросан със ситно стрита тухла, което предпазва тленните останки от разлагане. Много е вероятно точно тук да са тленните останки, които Шкорпил смята, че са на княз Борис Михаил”, коментира доц. Росина Костова – ръководител на археологическите разкопки.

Когато преди повече от 100 години Карел Шкорпил е проучвал останките от манастира, той намира кости във всички гробни камери. Специалното място и откритият наблизо печат на княз Борис Михаил с титлата архонт затвърждават убеждението му, че е попаднал на гроба на Покръстителя. Постепенно учените натрупали повече улики в полза на тази хипотеза. Първата е самият манастир.

“Точно сега, в момента, сме в храма. От него най-добре е запазена северната конха, защото този храм е триконхален - рядко срещат тип храм за българската архитектура от периода на Първата българска държава само тук”, обяснява доц. Росина Костова. 

Храмовете на ранните български манастири  от Първото българско царство, по подобие на тези в Плиска и Преслав, са трикорабни базилики. Но този е триконхален, подобно на тези в Охрид на Св. Наум и Св. Климент. Всички са поръчани и строени от Борис, но тези, вероятно са строени, за да приютят една специфична група или византийските мисионери, дошли тук да подготвят най-важната мисия – покръстването на славяните.

“Първо имаме много ясни сведения за втората мисия, при която византийският император Василий е извикал за нея монаси от планините и от земните пещери”, уточнява доц. Росина Костова.

Тези монаси, за разлика от свещениците от енориалните храмове,  с личния си пример и аскетичен живот биха представили най-добре християнския идеал на новопокръстеното население. Но най-важната част от покръстването на България и налагането на славянската писменост. Затова друго привлича по-силно изследователския порив.

Като мисионерски, една от най-важните сгради не само за манастира, но и за историята на България е този скрипторий.  Тук усилено са се правили и преписвали първите богослужебни книги на славянски език. Камъкът, използват за стоежа на манастира е шуплест – крайно неудачен за изсичане на надписи. Но открили други убедителни улики, които разкриват смисъла функцията на странната архитектура.

“Тази редица от еднакви оформени пространства сепаренца, да ги наречем, са отворени към коридора, няма прагове, няма врати - абсурдно е някой да си представя, че може да живее в такова пространство, очевидно. Имат някаква друга функция. Находките, които открихме, ни дадоха може би ключ към нейната интерпретация, а именно закопчалки за книги, за ръкописите , за кожената подвързия. В тази сграда е имало книги”, подчертава доц. Росина Костова.

Освен преводите на Кирил и Методий на славянски език, е било важно и тяхното преписване и разпространение. Така че най-вероятно, като раннохристиянски, този манастир да е изпълнявал и другата важна мисия – разпространението на славянската богослужебна книжнина.

“Представяме си го, че за да се работи в мащаб, с размах - едно  пространство с маси, на които да се сложат обработените вече кожи, всички необходими, целия необходим инструментариум, за да се произведе един ръкопис, а в сепаретата са съхранявани самите книги. Тоест това е било нещо като ковачницата. Проф. Попконстантинов обича да казва – “едно средновековно издателство”.

До средновековния скрипторий в двора на манастира археолозите разкриват аязмо, от което все още блика вода.

“Изключително важно е в две посоки. Първото е, че потвърждава данни, които имаме от други източници, че манастирът е бил посветен на Св. Богородица, тъй като култа към аязмото към лековитата вода в православието е свързана с изключително със Света Богородица. И втората връзка, която правим, е връзката на княз Борис и това място. Св. Богородица е негов личен покровител, тя е изобразена на неговите печати и тя е покровител на династията, покровител е и на Преслав - столицата от 10 век”, разказва доц. Росина Костова.

Всъщност манастирът е едно от най-ранните места по нашите земи, в който култа към Божията майка процъфтява и става популярен в покръстена България. И не е невъзможно дори именно тук княз Борис да се е замонашил и да е бил погребан. В началото на 11 век манастирът постепенно запада, но споменът за него като свято място живее дълго. Векове наред жителите на някои от селищата наоколо са идвали да погребват мъртвите си. Мястото пази следи и от 19 век, когато рязко променя предназначението си.

“На около 30 метра от тук, при проучването на скриптория, открихме една значителна част от толкова голямо гюле. И това за нас беше първият сигнал, че тук, този район е бил обстрелван. Открихме ето такъв пласт изцяло пепел и въглени и 5 монети”, казва проф. Казимир Попконстантивнов - археолог и историк от ВУ "Св.Св. Кирил и Методий".

Копейките са от 1818 - 19, 25 и 28, заедно със счупена стъклена бутилка, която също издава времето и произхода.

“Изводът ни е, че тук, най-вероятно по време на войната, понеже има хубава панорама към Одесос, към Варна, е имало също така стражева част”, допълва проф. Казимир Попконстантивнов.

След като потърсили документи от Руско-турската война от 1828 година, открили и карти, които потвърдили тезата им. Като част от Франгенското плато, мястото се оказва еднакво добро и за манастир и стражеви военни постове.