Новини от миналото - спасителните проучвания по пътя на газопровода България - Сърбия

В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Останки от храм, вероятно на древногръцкия бог лечител Асклепий, бяха открити по време на спасителните археологически разкопки по трасето на газопровода България - Сърбия. До Драгоман учените проучиха живота на хората през различните епохи, привлечени около голямо блато.

Преди повече от 3000 години там е имало голямо блато или тресавище, което очевидно е привлякло живот около себе си. На южния му бряг се срещат с първите обитатели.

"Попаднахме на гробове от късната бронзова епоха, мъжките са с бронзови ножчета, женските са с гривни", обяснява д-р Борислав Бориславов, ръководител на археологическите разкопки от Националния археологически институт с музей - БАН.

Около шията на една от жените откриват характерните за епохата златни мъниста, които изумяват с ювелирната си изработка и все още мъчат учените как са успели да ги направят.

Но в случая за археолога са по-интересни бронзовите гривни. Точното въглеродно датиране на останките може да даде яснота в един спорен за науката въпрос - времето и причините за прехода между бронзовата и желязната епоха.

"Това, което като цяло може да се каже, че в тази част на днешните български земи металът не е липсвал. Нещо, което не е точно така в Тракия, например, когато през този период металът е рядкост, особено бронзът. Вероятно това е една от причините за самия преход от бронзова към желязна епоха, тъй като по различни политически причини, разпадане на добрите връзки, които са съществували в цялото Средиземноморие, в късната бронзова епоха прекъсва доставката на една от основните суровини калаят за производство на бронз", допълва д-р Борислав Бориславов.

Бреговете на блатото изглежда са предлагали чудесни условия, защото животът тук кипи и през Римската епоха.

"Газим в Рим. Засега предположенията ни са, че тук е било разположено може би вилно стопанство", казва д-р Борислав Бориславов, ръководител на археологическите разкопки, НАИМ-БАН.

Постройката вероятно е свързана с пътната станция Мелдия по римския път Виа Милитарис. Указание, че се намира на метри от разкопките, дават двете бази за колони, открити това лято при земеделска работа. Заради размерите и изработката им, ученият смята, че са от храм.

"Обикновено храмовете са край пътя. Така че всички пътуващи имат възможност да извършват ритуалите, а дори в някои от случаите са задължени да го правят", допълва д-р Борислав Бориславов.

Най-често крайпътните храмове са посветени на Асклепий, който освен лечител, е закрилник и на пътниците. Но храмът и пътната станция по Виа Милитарис предстои да бъдат проучени.

Археолозите откриват различни находки останки, там където най-малко очакват – в средата на блатото.

Питаме дали това не е ритуал на блатните хора. Д-р Борислав Бориславов смята, че това би било едно от възможните обяснения.

"На мен до този момент не ми е известно за такъв тип светилище. Но в крайна сметка в римската империя живеят различни племена и народи и не знам точно в този момент кои точно са живели тук. Но е факт, че на дъното на блатото откриваме сребърни бронзови монети, накити, фибули... има остатъци от животни… Картинката става още по-сложна, тъй като открихме човешки скелет  в поза хоке, може да е някакъв ритуал, има човешки жертвоприношения през тези времена", казва ръководителят на археологическите разкопки.

 

Без аналог по нашите земи е и тази дъга, очертана от бели камъни, която е възможно да е част от кръг.
 
"Ако има светилище и някакъв вид култова практика, такъв тип огради, които практически нямат защитна функция, защото това не може да спре никой, по-скоро ограждат обикновено свещеното пространство"
, споделя д-р Бориславов.

 

Но най-голямата изненада археолозите откриват в пласта земя на последните обитатели на мястото, заселили се тук в края на трети век. Разпокъсани семпли жилища, без масивни основи и стени. Но след руините им, открили скъпа бронзова статуетка – на богинята на луната - Селена или Аура.

 

Д-р Бориславов споделя: "Най-интересната ни находка за този сезон, намерена е тук, между тези камъни и всъщност е изработена поне по предварителни наблюдения в голямо ателие от някои от централните провинции, ако не е някъде около Рим. Въпросът е, че тази статуетка с това качество, по никакъв начин не се връзва с хората, които са обитавали тази постройка. Живели не повече от 20-30 години на това място".

 

Как е попаднала луксозната статуетка в ръцете на блатните хора, откъде идват странните им ритуали? Въпроси, които дълго ще дразнят въображението на учените.

 

Акценти