Последните дни на Софи Шол

Историческа драма

Режисьор: Марк Ротемунд
В ролите: Юлия Йенш, Фабиан Хинрихс, Гералд Александер Хелд, Йохана Гастдорф и др.

ФАБУЛА, ИСТОРИЯ И ФИЛМ

През 1943 млада жена, германка, протестира срещу нацизма и куражът й я превръща в легенда.

Историята е за Софи Шол - студентка, активистка, една от членовете на "Бяла роза" - тайно младежко антифашистко движение в Германия през Втората световна война.

С исторически записи и непопулярни архиви, филмът "Последните дни на Софи Шол" прeсъздава края на живота й - с ареста, разпитите, процеса и присъдата в Мюнхен през 1943.

МЮНХЕН

Не е трудно да се открият следи от историята на Третия райх в Мюнхен, където през февруари 1920 е основана Националсоциалистическата германска работническа партия и градът става официално средище и идеологична трибуна на бъдещия лидер Хитлер.

Тук е затворът Щаделхайм, който остава до 2014. Там е бил затворен и Адолф Хитлер за една година през 1922.

Предполага се, че малцина са запознати с "Бяла роза" - движението на група студенти, водени от брат и сестра Ханс и Софи Шол, които се бунтуват срещу нацизма пасивно - с позиви, и въпреки това са екзекутирани. Те са най-известните активисти в страната от местната съпротива през Втората световна война и малко популярни извън Германия.

"БЯЛА РОЗА"

Повечето членове на "Бяла роза" са били студенти от Университета "Лудвиг-Максимилиан", един от най-старите и престижни университети в света.

По-необичайното е, че протестиращите преди това са били членове на Момчешкото движение на Хитлер или на Лигата на германските момичета, обучавани привърженици в редиците на райха, които после разобличават нацистката политика и идеология и се обръщат срещу националсоциализма, много популярен сред младежите по това време като крайно дясно движение въпреки думата "социализъм" в името.

Дейността им се изразявала в разпространение на позиви сред германската интелигенция и рисуване на графити из Мюнхен и други южногермански градове.

ХАНС ШОЛ, СОФИ ШОЛ и КРИСТОФ ПРОСТ

"Бяла роза" започва и свършва с Ханс Шол, Софи Шол и Кристоф Пробст.

Ханс Шол е изучавал медицина в Мюнхен, а Софи - биология и философия. Техният приятел Фриц Хартнагел е бил офицер на Вермахта, изпратен на Източния фронт. От кореспонденцията между Фриц и Софи историците забелязват, че Софи израства в пацифист, а Фриц алармира за масово насилие и убийства от германски войници.

В това време Ханс Шол и двама студенти сформират пасивната съпротива, наречена "Бяла роза", от чието име пишат шест позива.

В групата от вече 12 човека се включва и Софи. Като жена тя изглежда по-малко подозрителна, за да бъде следена от полицията, докато разпространява материали в няколко градове и по пощата.

През лятото на 1942 Ханс Шол и други студенти са изпратени на Източния фронт да служат като медици през лятната ваканция. Когато се връщат, възобновяват кампанията на "Бяла роза" - с 6 до 9 хиляди копия от техния Пети позив (манифест), написан от Ханс и озаглавен "Апел към всички германци", който предупреждава, че "Хитлер води Германия към катастрофа и призовава хората да се включат в борба за свобода на словото, религия и защита на гражданите от произвола на престъпната диктаторска държава".

Шестият позив е написан от Кристоф Пробст, след като германците губят битката при Сталинград. Текстът съобщава, че "идва денят за разплата с най-презряния тиранин, когото народът някога е търпял". Хиляди копия са разпилени около "Лудвиг-Максимилиан" и пазачът ги забелязва.

ПРИСЪДАТА

На 18 февруари 1943 членове на "Бяла роза" са арестувани от Гестапо, докато разпространяват листовки в атриума на Университета. Следва кратък и тежък затвор с дълги разпити и бърз процес.

На 22 февруари 1943 Ханс Шол, Софи Шол и Кристоф Пробст са осъдени на смърт за предателство. Присъдата е изпълнена в същия ден, в затвора Щаделхайм - обезглавяване с гилотина.

Първа била екзекутирана Софи, която извикала "Слънцето все още свети". Последните думи на Ханс били "Да живее свободата".

През следващите седмици и други студенти били затворени, убити или изпратени в концлагери.

Последният позив на "Бяла роза" излиза извън пределите на Германия, стига до войските на Съюзниците и посмъртно е разпространен от самолети из цялата страна, с признание за дейността на младежите, които ще останат герои в германската история.

"Последните дни на Софи Шол"

"Последните дни на Софи Шол" следва хронология по непубликувани материали.

Някои сцени са снимани в Университета "Лудвиг-Максимилиан" в Мюнхен, където има няколко мемориала - склуптури, орган, пластики от разпръснати памфлети в двора, площад с името "Брат и сестра Шол".

През 2014 гилотината била намерена в подземието на Баварския национален музей в Мюнхен, но последният оцелял от групата "Бяла роза" - Франц Йозеф Мюлер, възразил срещу показването й, за да не се превърне в атракция.

*Голямата продуцентска компания ССС на Артур Браунер в Берлин е създала първия филм за Софи Шол - "Бяла роза" през 1982, с режисьор Михаел Верховен. Полският евреин Артур Браунер е най-значимият продуцент в Германия от десетилетия, от неговата Филмова студия ССС започват кариерата си звезди като Роми Шнайдер и не само. Артур Браунер е продуцентът на "Кафене "Сан Суси" и "Ясновидецът".

"*В "Последните дни на Софи Шол" екранизацията на историята е придружена с архивни снимки, с епилог от т.нар "Народен съд" и с благодарност за съдействие в реализацията на филма.

Златна Романова

НАГРАДИ и НОМИНАЦИИ за филма

Номинация за чуждоезичен Оскар" (2006)
Награди от Академии и Фестивали в Мюнхен и Берлин, от Бавария, от Германските филмови награди, от Американското общество за политическо кино, от Еврейските награди "Артур Браунер" в Германия (2005-2006)

Номинации от Европейските филмови нагаради, от Италианския синдикат на филмовите журналисти, от Австрийските награди за немскоезични млади таланти (2005-2006)

Sophie und Hans Scholl, zum Tode verurteilt am 22. Februar 1943| Das Bundesarchiv

**За разделената отвътре Германия и за още герои и предатели от Съпротивата през Втората световна война разказват филмите

"ЧЕРНИЯТ ТЕФТЕР"

"ЩАУФЕНБЕРГ"