Вирусът на недоверието

Казват, че декември събира всичко в едно. Най-студеният и най-топъл месец в годината. В пловдивската Клиника по психиатрия се подготвят за Коледа. д-р Силвия Стоева се е завърнала на работното си място. Доскоро била доброволец в ковид отделение и спомените все още са с нея.

д-р Силвия Стоева - психиатър: „Няма да забравя един случай - един възрастен мъж, той наистина беше възрастен човека, но беше в много тежко състояние, вече терминална. Неговата дъщеря беше починала също от Ковид, две седмици преди това в съседния блок. Той човека даже не беше в състояние да разбере за смъртта на дъщеря си. Така че цяло едно семейство си загуби битката с вируса.“

В триажното отделение виждала ужаса от борбата за живот. Навън след работа срещала друга реалност. Всеки ден д-р Стоева трябвало да спори с хора, които не вярват във вируса - дори със собствените си баба и дядо.

д-р Силвия Стоева: „Те бяха абсолютно против ваксините. Баба ми четеше непрекъснато, циркулиращи из социалните мрежи, сайтове из интернет, информации за конспирации, чипове, и така нататък, тя категорично отказваше.“

Преди месец обаче се разболяла, заедно със своя съпруг. И тъкмо д-р Стоева била на смяна, за да приеме баба си.

д-р Силвия Стоева: „Нейното състояние, в началото се задържаше стабилно, по едно време определено се утежни, сатурацията взе да й пада, тя се уплаши, благодарение на колегите, благодарение на колегите, нещата завършиха благополучно, изписаха ги живи и здрави, но тя си преразгледа, коренно гледната точка относно ваксините. След това, което видя там, нали без да влизам в подробности, че картините са тежки, уплаши се наистина “

Понякога битката с недоверието е най-тежка. Лазара Белкова знае това от личен опит. Въпреки, че израснала в семейство на лекари, в началото и тя не искала да се ваксинира.

Лазара Белкова: „ Не съм антиваксър, в никакъв случай, но - притеснявах се честно казано, каква би била вредата в дългосрочен план от тази ваксина.Без естествено вероятно да има такава, но така си мислех. Просто бях решила, че на този етап няма да се ваксинирам, защото съм безсмъртна и аз не мога да се разболея, на мен не може да ми се случи нищо. Промених си мнението преди няколко месеца, защото моя близка приятелка и колежка се разболя и за съжаление не успя да се пребори с вируса. Тя не беше ваксинирана, смятам, че ако може би беше ваксинирана, шансовете й щяха да са по- големи. Буквално вируса изяде дроба й за отрицателно време.“    

Лазара видяла как си отишла майка на две деца, на 45 години и без съпътстващи заболявания.

Лазара Белкова: „Не вярваш, че нещо ще ти се случи, докато не се докоснеш до него. Трябва да го видиш, за да го повярваш.“

Лъжите около пандемията. С това не може да се примири младата лекарка от Пловдив. Особено с фалшивите сертификати. Според д-р Стоева е недопустимо лекари да си играят с живота и смъртта.

д-р Силвия Стоева: „Има един аспект и то е - моралният според мен. Защото докато нашите лекари, медицински сестри и санитари, се борят, за живота на тежко болни от ковид, правят всичко възможно да спасят всеки един живот, едни други хора, издават и продават фалшиви сертификати. Аз мога да оставя на всеки от зрителите от вас на собственото си съзнание да прецени тази постъпка. Доколко е правилна, доколко – не.“

И дали можем наистина да разчитаме си собственото си съзнание.

Лазара Белкова: „Аз за това се ваксинирах, защото просто трябваше да преборя себе си и психиката си.“

д-р Силвия Стоева: „Каква е психологията на страха? Ние българите като че ли има една отличителна черта, индивидуализъм и си имаме собствено мнение за всичко. Но дали е правилно, дали не, си го отстояваме докрай. Обаче тука в тая конкретна ситуация с Ковид, това ни играе много лоша шега.“

Лазара Белкова: „Както винаги докато не се стигне до нещо лошо и фатално, около нас, ние няма да вземем решение за каквото и да е било. И аз смятам, че абсолютно всички хора, които са били на моето мнение , ако, да не дава господ, не го пожелавам на никой, но ако им се случи нещо такова, те също ще вземат решение да се ваксинират.“

д-р Силвия Стоева: „Надявам се да имаме някакво съзнание, изградено. Да взимаме информиран избор и да не чакаме. Да не чакаме да стигнем до болница. Това е.“

Казват, че декември е уют. И време за равносметка. Д-р Стоева се връща при  пациентите си в клиниката по психиатрия. Там въпросите за съзнанието и самосъзнанието сигурно имат отговор. Лазара се готви за спокойна, семейна Коледа. Животът винаги продължава. Но не както преди.

Автор: Анита Миланова
Оператор: Станислав Златев