Записки на забравения свидетел - една история на половин век

Това е дълга история. История, която се случва между забравената и днешна България.

Когато започнах да ви я разказвам през 2017 г. не знаех, че животът  отново ще ме срещнe с Божидар Витанов - един от малцината останали живи от лагерите на смъртта.

Обикновен оцеляващ българин в днешна България.

Божидар Витанов: Много ме е яд, че хората не искат да се борят за собствения си живот! Много...

Божидар Витанов е син на прочутия в Царска България Петър Витанов. Първият български радиоговорител. Автор на едни от най-популярните песни  във времена, когато да си елегантен не било прегрешение.

На 9 септември 1944 г. Петър Витанов е репортер по улиците на София. Предава на живо по радиото идването на новата власт.

Новата власт  променя напълно живота на Петър Витанов. Тормозен е непрестанно. Уволняват го. Унижават го. Присвояват си песните му. Полковник от Държавна сигурност винаги му напомнял, че ще намери начин да го пречупи. Изпращат синовете му в лагери.

Божидар Витанов: Аз се чудя как съм издържал, просто се чудя как съм издържал. Знаеш ли, Катя, какво е да те вържат със стола нагоре с краката и да те бият по табаните с гумени бичове? Страшни са болките да знаеш, много боли, ама на кой да кажеш, само ти викаш сам. А те казват - не викай, ще ядеш още повече бой.

Бил е на 17 години. Началото на 60-те. Изпращат го в каменоломните на Ловеч. Малко преди това са изпратили 19-годишния му брат в Белене. Изселват родителите им в село Овчарово, Шуменско. В дома им настаняват полковник от Държавна сигурност.

Божидар Витанов: Най-тежките ми спомени са убийствата в лагера, как хвърляха чувалите в тоалетната, вързани с тел... Там съм видял много смели хора. Светът е пълен със смели хора. Но може би останаха в историята. Сега не виждам такива българи. Такива смели хора.

Всичко това през последните години е описал в книга. Готова е. Страхува се, че времето лети и един ден никой няма да помни колко лесно идва злото.

Божидар Витанов: Искам да остане за поколенията това. Просто няма живи
БНТ: Колко оцелели от лагерите има още?
Божидар Витанов: Много малко. Тука, в София, може би няма. Само аз съм. Описал съм точно с имена с факти, с мои доказателства, изтезанията, на които ни подлагаха. Кои са хората, които ни биеха.

Не знае към кого да се обърне, за да бъде издадена книгата. Ще се радва някой да му помогне. Понякога се пита сам: интересува ли се някой от истината?

Липсват му хората, които историята е заличила, но той още помни.

Божидар Витанов: Липсва ми техният морал, тяхното мъжкарско поведение. Аз сега не виждам такива хора. Те ги биеха - те мълчаха. Бяха корави хора. Имаше корав български народ. Аз съм го видял това.
БНТ: А къде изчезна това благородство и кога изчезна?
Божидар Витанов: Комунистите унищожиха всичко. Те унищожиха нацията. Не точно комунистите. Държавна сигурност. Тя опропасти държавата. Защото между комунистите имаше и честни хора.

Имал е суров живот, затова нарича днешното време „безхарактерно“.

Божидар Витанов: Ядосвам се най-много, когато ме лъжат, когато не казват истината и когато народът не се интересува.

Знае, че животът изтича по-бързо, отколото си представяме. Предпочита да си спомня как хората танцували на песента на баща му “Красив роман е любовта“, а не убиеца Газдов.

Помни приятеля си Боян Иванов, с когото свирили на плажа. Писателят Христо Калчев, с когото водили дълги разговори.

Знае: в живота винаги избираш кой да бъдеш:

Божидар Витанов: За мен животът е път. Ламартин казва: Да се обичаме. Впрочем да се любуваме. Да бързаме да се обичаме. Човекът няма пристанище. Времето няма брегове. То тече и ние минаваме...“

Автор: Катя Тодорова
Оператор: Михаил Врабчев