Защо умните вярват на глупости - писателят Дейвид Робсън

Защо ядем бърза храна, когато знаем, че е вредна за нас? Защо правим елементарни грешки и не се учим от тях? Защо се връзваме на фалшиви новини и забравяме за фактите?

Британският писател Дейвид Робсън има отговор на тези въпроси. Нарича го “капанът на интелигентността”. И обяснява защо умни хора вярват на глупости.

"Двете най-важни причини се наричат “когнитивно скъперничество” и “мотивирано разсъждение”. Когнитивно скъперничество означава, че мислим мързеливо. Разчитаме твърде много на интуицията си и не разглеждаме детайлите. Това ни прави уязвими на всякакви когнитивни пристрастия. Гледаме единствено дали дадено послание пасва на нашия мироглед. Но изобщо не обръщаме внимание дали ни е представен конкретен аргумент, дали едно събитие наистина води до друго събитие, дали източникът на дадена информация е достоверен. От друга страна, мотивираното разсъждение означава, че ангажираме мозъка си, но разглеждаме проблемите едностранчиво. Приемаме единствено информацията, която подкрепя нашата гледна точка. По този начин използваме ума си, за да защитим своята идентичност."

Човешкият интелект е двигател на прогреса. Но Робсън припомня, че има различни типове интелигентност. Едно е да бъдеш гросмайстор, друго е да композираш музика, а трето - да изследваш космоса.  Когато забравим границите на собствените си знания, попадаме в капан.

"В днешно време е лесно да извадиш телефона си и да провериш нещо в интернет. Хрумва ти някакъв въпрос и влизаш в Гугъл. Един час по-късно забравяш, че всъщност е трябвало да потърсиш тази информация и че не си я знаел преди това. Това дава усещане на хората, че знаят много и разбират от всичко. Те стават свръхуверени, когато говорят за климатичните промени или за ваксините, въпреки че не могат да вникнат в детайлите на тези теми. По този начин хората изграждат грешни вярвания и убеждения, без да осъзнават собственото си невежество. Това може да бъде много опасно."

Някои от най-великите световни умове са действали крайно неразумно. Един от тях е авторът на Шерлок Холмс.

"В своите истории за Шерлок Холмс Артър Конан Дойл ясно показва, че разбира принципите на логическото разсъждение. Но в своя личен живот той е вярвал в паранормалното и е прахосал много пари за различни медиуми измамници, които твърдели, че могат да говорят с мъртвите. В неговия случай можем ясно да видим, че Артър Конан Дойл е използвал своята интелигентност, за да рационализира вярванията си, въпреки че те не са били рационални," разказва Робсън.

Самият той признава, че също е правил грешки заради когнитивно скъперничество.

"Понякога прочитам нещо в Туитър и предполагам, че трябва да е вярно, а после се оказва измама или шега. Старая се винаги да си припомням да проверявам източника на информация. Ако историята звучи прекалено хубава, за да бъде истина, тогава най-вероятно наистина е така. Най-вероятно пропускате нещо, което ще ви покаже, че историята всъщност не е вярна."

Според Робсън, въпреки вълната от дезинформация в интернет през последните години, повечето потребители все още не знаят как да различат истината от измислицата.

"Малко съм разочарован, че няма по-голяма промяна и че хората все още са толкова уязвими на фалшиви новини. Видяхме го през първите години на пандемията, когато обществото повярва на какви ли не конспиративни теории. Първо беше, че вирусът не съществува. После - че вирусът не е опасен. После - че ваксините са по-опасни от самия вирус и че са били създадени, за да намалят световното население. Всички тези конспирации се разпространиха много по-бързо, отколкото на мен ми се искаше. Това е доста разстройващ факт."

Робсън казва, че една от най-ефективните техники да се предпазим от грешни твърдения, е да допуснем обратната гледна точка.

"Идеята е следната - поглеждате дадено проучване и си задавате въпроса, “Щях ли да повярвам на това проучване, ако всичко беше същото, но заключенията бяха различни?”. Този подход ви кара да се замислите дали доказателствата са достатъчно силни, за да подкрепят дадено твърдение. Когато внимателно проследите всички стъпки и логически връзки, можете да проверите дали случайно не пропускате нещо, което би променило мнението ви."

Дори да нямате време за задълбочен анализ, Робсън има друг съвет - просто бъдете любопитни.

"Любопитството е невероятно, защото те кара да обичаш да откриваш нова информация, независимо дали тя съвпада с предишните ти вярвания. Ако разбереш, че си сгрешил, няма проблем, просто ще приемеш фактите. Ще искаш да разбереш защо си грешал. Ще бъдеш любопитен какво си пропуснал. По този начин любопитството се превръща в лекарство срещу дезинформацията."

Автор: Петър Георгиев