Емир Кустурица пред БНТ: Днес светът е несправедлив

Темите в предаването:

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

– Кустендорф е като град на мечтите. Каква беше Вашата мечта, когато построихте този град?

Винаги си спомням за Ефес - един от най-древните антични градове и се чувствам много повече като човек, свързан с миналото, отколкото с бъдещето. Но откакто новият свят ни дава лесен достъп до миналото, бъдещето, идеята за града - като общност и начин на мислене не съществува, защото градовете вече са лишени от смисъл. Стават все по-големи и по-големи и се увеличава броят на жителите им. Кустендорф и противоположното на това. Голяма привилегия е да живееш сред природата, сред много животни, но и сред много хора, които се интерсуват от култура.

– Днес говорихте и за метафорите, но метафора на какво е този град с улиците с имената на големи личности?

Днес светът е несправедлив - поставяйки поп-изпълнителите, режисьорите, футболистите и писателите в една група, дори когато на тях не би им се харесало да споделят една и съща страница в една книга и едни и същи места по телевизия. Точно на този свят искам да се противопоставя. Искам това място да загатва метафората за утопия и в същото време да кажа и че утопията е невъзможна.

– Има толкова млади хора на това място. Виждам колко много обичате да разговаряте с всички посетители.

Абсолютно. Когато започна строежът на този град, от това място минаваха електрически стълбове и жици. За тези години фестивалът спечели уважението на много хора. Това място е посещавано от хора, които ще оставят своя отпечатък в историята на киното. Наистина искам да бъда с тях, в същото време да бъда обграден от млади хора, за да мога да създавам смисъл и да са все повече и повече смислени хора.

– Каква беше причината тази година да включите и български филм в програмата?

Всъщност аз самият не определям кои филми да бъдат включени в програмата на фестивала. Единственото, което мога да направя, е да говоря със селекционерите и да им дам насоки. За тези години участието на български филми е малко, но това не означава, че и в бъдеще ще бъде така. Ако един филм е тук, това означава, че отговаря на основната идея на фестивала - ние тук вярваме в развитието на големите герои, големите истории и погледът върху човешките ценности. От другата страна пък имаме студенти, които се опитват да създадат същото. Моята идея е да сблъскам двата елемента, за да може бъдещето на тези млади хора да бъде по-светло и по-добро. Знаете ли, големите фестивали създават големи впечатления, но нямам предвид само създаването на пространство, в което хората заедно гледат филми и си говорят. Имам предвид и споделянето на емоции и чувства, които не са част от света и блясъка на червените килими, комерсиалното и билбордовете.

– Филмът "Посоки" на Стефан Командарев е за оптимистите, песимистите и реалистите. В този смисъл как виждате бъдещето на Балканите?

Мрачно е, защото всички се опитват да следват западния начин на живот. Опитват се да бягат далече от комунизма, знаейки накъде отиват. Не знам защо го прави някоя нация от Източна Европа, включвайки и Югославия, която е била разрушена брутално от много от западните сили. Мисля, че хората не са щастливи, основно защото нямат избор. Те желаят западния начин на живот и комфота, който им дава, но в същото време западът не им помага. Западната намеса във всяка страна се опитва да създаде нов пазар. Това, което им остава на хората на Балканите, е да имат работа, но парите, които получават, не им стигат, за да оцелеят. Участвайки в концерти, включително и в България, виждам, че животът не се подобрява, а някои хора стават крайно богати. Средната класа, която съществуваше по време на комунизма, е изчезнала. Животът на хората е в дълбока криза.

– Сега ние в България председателстваме ЕС и говорим много за Западните Балкани?

Какво имате предвид под Западните Балкани? А къде са източните Балкани? Турция ли? Това си е абсолютно военен език? Знаете ли – ЕС е развит от хора, които гледат на мен като на човек, който работи за СССР - комисар, комисариати. Тези, хората не са демократичо избрани. Пълно е с бюрокрация.

– В "Черна котка, бял котарак" се разказва и за ценностите, които изчезват в едно общество. Как се променихме оттогава до днес?

За тези 20 години човешките ценности бавно отстъпиха на икономическите. Разрушихме това, което съществуваше преди и не измислихме нищо ново освен бюрокрация и твърде богатите хора. Така бъдещето ни не може да бъде много светло.

– А какви ценности открихте в Християнството?

Нека да ви разкажа цялата мистерия около мен. Измислиха си версията, че аз си смених религията заради пари. В моето семейство са били християни преди преди нашествието на турците, някои от тях са си сменили религията. Майка ми и баща ми не бяха религиозни. Но мисля, че откриването на пътя към религията ни прави по-силни. Много хора използват старата мисъл на Балканите: обичам да мразя, а да обичаш да мразиш не ти позволява да вземеш свободно решение на коя култура да принадлежиш.

– За какво мечтаете сега?

Всяка вечер си мечтая за новия ми филм. До една година ще отида до Китай да го снимам. Разказва се за човек, който взима пари на заем от много богат човек, но не може да плати дълга си. В замяна богатият човек иска красивата му 16-годишна дъщеря.

– Ще провокирате отново противоположни мнения.

Винаги!