България и Шенген. Анализът на експертите

В предаването ще видите:

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Днес Европейската комисия ще предложи стратегията за Западните Балкани, в която перспективата за членство на Сърбия и Черна гора в ЕС е определена за 2025 година при условие, че са готови. Конкертните проекти, включително за инвестиции в региона за 1,7 милиарда евро за 2018 година.

Според Весела Чернева това е важен сигнал, защото дава реалистичен хоризонт на две от 6-те страни, които "да издърпат и останалите четири напред".

На свой ред Любомир Кючуков оцени като позитивна възможност Западните Балкани да бъдат отново "високо на дневен ред". Според него "синдромът на повишената европейска недостатъчност" е създал вакуум за други политиччески сили като Русия, Турция, Саудитска Арабия, радикалния ислям, Китай. Парадоксално би било, ако Русия и Турция се превърнат в локомотивът на присъединяването на Западните балкани към ЕС, опасява се коментаторът.

Йордан Божилов също смята, че се дава важен сигнал за готовността на ЕС да приеме тези страни. Това, по думите му, трябва да бъде стимулът им да продължат с реформите в посока за постигането на критериите.


Миналата седмица на международна конференция в Брюксел премиерът Борисов обвини част от западноевропейските лидери в несправедливо отношение към България и за измисляне на мотиви за отказа от Шенген. Досега Германия и Холандия стопираха процеса на присъединяване на страната ни към Шенген. При посещението си у нас неотдавна канцлерът Атгела Меркел обяви подкрепа за влизането в шенгенското пространство. Днес у нас пристига холандският премиер Марк Рюте.

Според Весела Чернева припомни, че при приемането на България ѝ е бил даден хоризонт, нна след като тя го е постигнала, не се е стигнало до членство в Шенген. Тя е на мнение, че темата "Шенген" трябва да бъде разглеждана в измеренията на националния дебат в различните страни членки. В Холандия съмненията по отношение на България не са отпаднали, а има и други страни. А що се отнася до Германия и подкрепата за Шенген, изразена от Меркел, то то би засегнало отпадането на въздушните граници. Предимството за преминаване на граници по земя и море, би било повече предимство за гражданите на трети страни. В този смисъл, ако бъдем приет в Шенген, се очаква да се увеличи натискът върху сухопътните граници, тъй като България ще се превърне във външна граница на ЕС и на шенгенското пространство.

Любомир Кючуков подчерта, че членството в Шенген не е право, а задължение на България по Договора за присъединяване. Има определени технически условия, които трябва да се покрият. Още през 2011 г. Европейският парламент има резолюция, в която се казва, че условията са изпълнени от България. Същата е и констатацията на ЕК. Коментаторът изтъкна значението на Шенген днес, защото сега се решава бъдещата конфигурация на съюза. От гледна точка на това как ще изглежда ЕС занапред неучастието ни в Еврозоната и в Шенген би означавало, че сме в периферията на Евросъюза.

Йордан Божилов отбеляза, че България и Румъния изпълняват критериите за охрана и контрол на външната граница на Европейския съюз. Товва е било потвърдено и от ЕК , и от ЕП. Оттук нататък присъединяването на двете страни към Шенген е въпрос на политическо решение. В много европейски страни на ниво граждани и политически партии все още има съмнения към България, което до голяма степен е онаследено.