Ексхумираха тялото на Наим Сюлейманоглу заради процедура за бащинство

Темите в предаването:

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

По ирония големият спортист не намира покой от ноември миналата година, когато почина на 50-годишна възраст, месец след трансплантация на черен дроб. Бурното и понякога противоречиво минало на Джобния Херкулес обаче и днес буни духовете.

Вчера по обед в Истанбул бе извършена ексхумация на родения в България като Наим Сюлейманов щангист след решение на съда и по искане на японската гражданка Секаи Мори, която твърди, че е негова дъщеря. Против тази процедура бяха две от дъщерите на щангиста и те не са присъствали.

Неяснота обаче има дали самата японска дъщеря на Наим е била там. Според вестник "Хюриет дейли нюз" Секаи Мори е била на гробището, като изданието дори публикува нейна снимка заедно с представляващата я турска адвокатка. Според други турски медии обаче японката също е един от адвокатите по делото.

Сигурно е, че по време на процедурата полицията е била блокирала целия район. Най-вероятно резултатите от ДНК пробите ще станат известни през септември, когато е насрочено и ново дело по случая.

Как започва историята с японската предполагаема наследница?

Историята започва през 1988 г. на олимпийските игри в Сеул, когато Наим Сюлейманоглу среща японската журналистка Киоко Мори. Тя е десет години по-възрастна от него, но въпреки тази разлика последва 147-сантиметровият спортист в Турция и през 1991 г. му ражда дъщеря в Анкара.

По-късно двамата се разделят, а следите на дъщеря му се губят. Тя е издирена след смъртта на спортиста благодарение на усилията на неговия брат и по волята на самия Сюлейманоглу, който приживе казва, че Секаи Мори също има право на наследство. Последното твърдение обаче е категорично отричано от двете дъщери Сезин и Есин.

Турските медии припомнят, че щангистът има четири деца от три жени, макар никога да не е имал официален брак. Безспорни са и спортните му постижения – той е олимпийски шампион последователно през 1988 г. в Сеул, 1992 г. в Барселона и 1996 г. в Атланта. Освен това е единственият щангист със златни медали от три различни олимпийски игри.