Как да се сложи край на войната по пътищата

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Според обобщени данни по пътищата на Европейския съюз миналата година са загубили живота си 25 500 човека, което не само звучи, но е и наистина страшно, но все пак жертвите са с 600 по-малко от 2015г. и с 6000 по-малко от 2010.

Мястото на България в тази картина е първо. Отново според данни на Европейската комисия, по брой загинали на един милион души, България за 2016г. е с най-много жертви - 99 загинали на 1 милион население. Според изчисленията на Еврокомисията нямаме процентно намаляване на фаталните
инциденти спрямо 2015г., защото тогава цифрата е била също много висока - 98 загинали на 1 милион население. От 2010 до края на 2016г. все пак имаме подобрение от 9%.

По данни на МВР пътните произшествия през 2016г. в България са 7355. В тези катастрофи живота си са изгубили 703 човека и са ранени близо 10 000 души.

В доклада на Европейската комисия ни следва Румъния, която миналата година е дала 97 жертви на 1 минион души.

С най-нисък показател е Швеция, където са отчетени 27 жертви на 1 милион население, което е цели 3 пъти и половина по-малко от загиналите в България.

Естествено възниква въпросът защо у нас има повече жертви отколкото в останалите страни членки на Европейския съюз. Отговорът не е еднозначен, разбира се, но е факт, че в много от държавите съществуват не една доказано работещи системи за превенция на ПТП. Една от тях се казва “Бонус - малус”. Новата система ще прави застраховката “Гражданска отговорност” по-скъпа за шофьорите, участвали в ПТП. Защо България е на първо място по смърт на пътя в ЕС и как да може да се намали броят на жертвите, вижте в следващия репортаж с участието на Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи.

Владимир Тодоров - председател на "Българска асоциация на пострадали при катастрофи в България":
"Нещата, които се правят в сферата на пътната безопасност са общо взето хаотични. Няма единен орган, който да провежда държавната политика и в някаква степен сме далече от добрите европейски практики."

БНТ: "Кои са добрите европейски практики всъщност?"

Владимир Тодоров: "Това, което в Европа се прави от години като например "Бонус-малус" системата, при която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е в пряка връзка с поведението на водачите на пътя. Има стимули за изрядните водачи. Те плащат по-ниски застраховки, но в същото време за пътните хулигани за тези, които имат актове и фишове, за тях застраховките са много по-скъпи."

В почти всички европейски държави се прилага практиката "Бонус-малус",с която се оценява поведението на пътя и се отразява върху цената на застраховката "Гражданска отговорност". Плановете са до края на тази година системата да бъде въведена и у нас.

Владимир Тодоров: "В момента е избран изпълнител, който ще напише методологията за оценка
индивидуална на поведението на пътя и това как ще се отразява на цената. В момента в България се оценява възрастта на автомобила, кубатурата и това в който район се движи. Качествата на водача са абсолютно игнорирани от застрахователите. Аз съм убеден, че въвеждайки елемента на оценка на
поведението и взимайки повече пари на пътните хулигани, това ще има много сериозен възпиращ ефект."

Факторите, свързани с качествата на шофьора са няколко.

Владимир Тодоров: "Оценява се възрастта, оценява се участието в ПТП, оценяват се наложените
глоби, оценяват се много стриктно глобите за превишена скорост и разбира се за алкохол. Всички тези критерии ще формират една цена. Съответно водачите, които нямат такива нарушения - за тях ще има стимул и цената ще бъде по-евтина."

Съществуват и други практики, които са доказали успеха си в страните от ЕС. Г-н Тодоров посочва налагането на специален статут на младите водачи като превенция с доказан успех. Страни, в които тази практика работи, са Холандия и Франция. Младите водачи имат преходен период от няколко месеца след вземане на книжка, в който спазват определени ограничение. Рестрикциите са разнообразни. Например младите водачи трябва да имат придружител, забранено им е да шофират вечер, разрешената скорост извън града за неопитните шофьори е по-ниска, нямат достъп до по-мощни от определеното коли. В различните държави се прилагат различни подходи, но основната идея е да се осигури време на младия водач да свикне с правилата на пътя.

Друга добра практика е плащането на глобите да става веднага и на място. В Италия, в Англия, в Хърватска полицейските автомобили са оборудвани с пос терминали, които позволяват санкциите да се прилагат още в момента на полицейската проверка. Тази практика е с доказана антикорупционна полза, повишава събираемостта на задълженията. Това пък води до редуциране на ПТП-тата.

Друга възможност за намаляване на инцидентите е въвеждането на системи, които да следят за средната скорост на движение. Тази практика е с широко приложение в ЕС. Любопитното е, че и у нас се използва на едно място и това е АМ “Люлин”. Засега само там се съставят глоби за превишена средна скорост.

Наистина е факт, че безопасността на пътя е сбор от много фактори, но не трябва да забравяме, че всеки шофьор носи и огромна лична отговорност за поведението си на пътя, така че карайте умно и безопасно.