Как да се сложи край на войната по пътищата

Според обобщени данни по пътищата на Европейския съюз миналата година са загубили живота си 25 500 човека, което не само звучи, но е и наистина страшно, но все пак жертвите са с 600 по-малко от 2015г. и с 6000 по-малко от 2010.

Мястото на България в тази картина е първо. Отново според данни на Европейската комисия, по брой загинали на един милион души, България за 2016г. е с най-много жертви - 99 загинали на 1 милион население. Според изчисленията на Еврокомисията нямаме процентно намаляване на фаталните
инциденти спрямо 2015г., защото тогава цифрата е била също много висока - 98 загинали на 1 милион население. От 2010 до края на 2016г. все пак имаме подобрение от 9%.

По данни на МВР пътните произшествия през 2016г. в България са 7355. В тези катастрофи живота си са изгубили 703 човека и са ранени близо 10 000 души.

В доклада на Европейската комисия ни следва Румъния, която миналата година е дала 97 жертви на 1 минион души.

С най-нисък показател е Швеция, където са отчетени 27 жертви на 1 милион население, което е цели 3 пъти и половина по-малко от загиналите в България.

Естествено възниква въпросът защо у нас има повече жертви отколкото в останалите страни членки на Европейския съюз. Отговорът не е еднозначен, разбира се, но е факт, че в много от държавите съществуват не една доказано работещи системи за превенция на ПТП. Една от тях се казва “Бонус - малус”. Новата система ще прави застраховката “Гражданска отговорност” по-скъпа за шофьорите, участвали в ПТП. Защо България е на първо място по смърт на пътя в ЕС и как да може да се намали броят на жертвите, вижте в следващия репортаж с участието на Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи.

Владимир Тодоров - председател на "Българска асоциация на пострадали при катастрофи в България":
"Нещата, които се правят в сферата на пътната безопасност са общо взето хаотични. Няма единен орган, който да провежда държавната политика и в някаква степен сме далече от добрите европейски практики."

БНТ: "Кои са добрите европейски практики всъщност?"

Владимир Тодоров: "Това, което в Европа се прави от години като например "Бонус-малус" системата, при която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е в пряка връзка с поведението на водачите на пътя. Има стимули за изрядните водачи. Те плащат по-ниски застраховки, но в същото време за пътните хулигани за тези, които имат актове и фишове, за тях застраховките са много по-скъпи."

В почти всички европейски държави се прилага практиката "Бонус-малус",с която се оценява поведението на пътя и се отразява върху цената на застраховката "Гражданска отговорност". Плановете са до края на тази година системата да бъде въведена и у нас.

Владимир Тодоров: "В момента е избран изпълнител, който ще напише методологията за оценка
индивидуална на поведението на пътя и това как ще се отразява на цената. В момента в България се оценява възрастта на автомобила, кубатурата и това в който район се движи. Качествата на водача са абсолютно игнорирани от застрахователите. Аз съм убеден, че въвеждайки елемента на оценка на
поведението и взимайки повече пари на пътните хулигани, това ще има много сериозен възпиращ ефект."

Факторите, свързани с качествата на шофьора са няколко.

Владимир Тодоров: "Оценява се възрастта, оценява се участието в ПТП, оценяват се наложените
глоби, оценяват се много стриктно глобите за превишена скорост и разбира се за алкохол. Всички тези критерии ще формират една цена. Съответно водачите, които нямат такива нарушения - за тях ще има стимул и цената ще бъде по-евтина."

Съществуват и други практики, които са доказали успеха си в страните от ЕС. Г-н Тодоров посочва налагането на специален статут на младите водачи като превенция с доказан успех. Страни, в които тази практика работи, са Холандия и Франция. Младите водачи имат преходен период от няколко месеца след вземане на книжка, в който спазват определени ограничение. Рестрикциите са разнообразни. Например младите водачи трябва да имат придружител, забранено им е да шофират вечер, разрешената скорост извън града за неопитните шофьори е по-ниска, нямат достъп до по-мощни от определеното коли. В различните държави се прилагат различни подходи, но основната идея е да се осигури време на младия водач да свикне с правилата на пътя.

Друга добра практика е плащането на глобите да става веднага и на място. В Италия, в Англия, в Хърватска полицейските автомобили са оборудвани с пос терминали, които позволяват санкциите да се прилагат още в момента на полицейската проверка. Тази практика е с доказана антикорупционна полза, повишава събираемостта на задълженията. Това пък води до редуциране на ПТП-тата.

Друга възможност за намаляване на инцидентите е въвеждането на системи, които да следят за средната скорост на движение. Тази практика е с широко приложение в ЕС. Любопитното е, че и у нас се използва на едно място и това е АМ “Люлин”. Засега само там се съставят глоби за превишена средна скорост.

Наистина е факт, че безопасността на пътя е сбор от много фактори, но не трябва да забравяме, че всеки шофьор носи и огромна лична отговорност за поведението си на пътя, така че карайте умно и безопасно.