Да преживееш историята. Възстановка на Каварненското въстание

Един на друг са си спасявали живота стотици пъти. Още толкова са се избивали помежду си. Сега пак ще вдигат въстание, този път в Каварна. Някои са прекосили цялата страна за своя сметка, за да участват. Тук за втори път пресъздават Каварненското въстание. Преди 140 години каварненци се вдигнали в защита на града срещу отряди на башибозуци и черкези.

Деян Дечков:
„Сега ще кажа кои ще бъдат командирите на бойни групи, след което ще се качим горе и ще уточним детайлите по самата възстановка с командирите на бойни групи и отделно с хората, които ще направят най-изразителните сцени.”

Понеже е общ командир на възстановката и ветеринарен лекар, Добрин отговаря за инструктажа за безопасност. За Йордан, някога музикант, а сега журналист, това е поне 100-тното въстание. От 4 години с тази работа се занимава и Валентин, общински съветник и масажист. Тези, за които няма място тук, са безсмъртните. Ранят ли те, падаш и умираш. Такъв е редът на нещата, така е и на репетицията. Боят обаче е друга работа. Когато въстанието чака на тебе, да възкръснеш е голямо изкушение.

Валентин Великов:
„Гъделът... гъделът, който получаваме от самите действия, от самото изживяване, е тука вътре в сърцето, той те кара да правиш всичко това."

Йордан Минчев:
„Абе, вижте сега. Първото нещо е, как да Ви кажа, в началото беше от интерес, после започваш да го чувстваш като мисия - че изпълняваш някаква мисия, че си полезен с нещо. Някои казват, че сме тихи луди. Еми, и с тях съм съгласен, щото ние си даваме парите за нещо, което според някои е напълно излишно. За мен не е излишно. Правим, правим нещо и мисля, че хората, които го гледат, им харесва.”

Иначе бързо да се делим, тук делбата кой срещу кого не е толкова охотна. Защото разбрахме ли се кое е важното в битката - да се бориш за нещо или против нещо друго? Коя изобщо е битката ни сега? Тя има ли си добри и лоши или всичко е бутафория?

Валентин Великов:
„Лош трудно се играе, защото и зрителите гледат на теб малко... с неодобрение. Докато българин се играе лесно, най-лесно, признавам, щото сме си българи.”

Йордан Минчев:
„ Аз съм най-лошият от лошите и много ми е хубаво да играя лош! Вижте сега, по начало на човек му е трудно, нали, да си представи, щото хората го гледат - той е лошият, децата го гледат накриво едно, но съм казал, че в една такава възстановка фактически лошите са тия, които бутат нещата напред. Защото, примерно, ако не паднем ние, аз винаги съм казвал, че ние сме тука, за да паднем за свободата на Бъглария. Защото ако не паднем лошите, какво се получава? Падат добрите и какво става със свободата... всичко отива някъде... И зарад туй, зарад туй ги обичат лошите. И трябва да има лоши - като един коректив ли да бъде, като какъв да бъде, лошото е, че лошите май почнаха да ни управляват, ама не искам да говоря за тия неща, щото с пушка в ръка не е хубаво да се говори за такива работи.”

Казват, че възстановки трябват, защото историята се чете различно - и написаната в учебниците, и татуираната по прасците. Как тогава да се отървем от идеята, че историята е затова, за да откраднем самочувствие от изстраданото преди нас?

Йордан Минчев:
„Първо имаме нужда да разберем кои сме ние. В момента се чувства едно лашкане - от краен шовинизъм до едни излишни патриотарски избликвания такива. При нас има всичко друго, но не и реалност. Ние имаме славна история и много често обичаме да се бием в гърдите с нашата си история. Но една нация я определя историята - нали, да се знае кои са, и настоящето й - да се види докъде са стигнали. Значи ние сме с една славна история и недотам славно настояще, за бъдещето не смея да говоря - има си там врачки най-различни - политолози, и такива платени люде, които туй им е работата да ни предричат бъдещето и да подсигурят своето най-вече. Както и да е, туй са неща от объркания ни свят."

БНТ: "Има ли истински патриоти и има ли такива, които не са истински?"

Д-р Добрин Добрев:
„Аз мисля, че във всеки исторически период на България е имало патриоти и лъже-патриоти. Имало е винаги хора, които са влизали с живот и имот в дело благородно, има и такива, които са се възползвали икономически да кажем от тази идея, във всеки исторически период и не мисля, че сегашния период е с нещо по-различен."

Валентин Великов:
„Патриот? Нямам точно определение... хм, патриот...е да преразказаш историята, да я пресъздадеш по начина, по който е била. Така го разбирам аз.

БНТ: "Ама кой на кого може да каже как да обича страната си?"

Валентин Великов:
"Ами, първоначално са нашите учители от училището - историята донякъде, колко е вярна вече... и ние също - затова го правим."

Д-р Добрин Добрев:
"Ние нямаме правото да имаме самочувствието на велики герои, в никакъв случай. Ние сме реконструктори. Но имаме правото се преизпълним с уважение към хората, които са положили живота си, имота си, за това, ние да живеем по-добре сега."

БНТ: "От историята взимаме повече гордост или повече съвест?

Йордан Минчев:
„Аз мисля, че би трябвало да вземем повече поука. Защото когато не знаеш откъде си тръгнал, ти няма да знаеш къде отиваш. Ние сме тръгнали отнякъде и в момента вървим нанякъде, ама накъде? Един казва, че отиваме на едно място, друг казва, че отиваме на друго място. За съвест... не знам. Трудно ми е да говоря за съвест. Защото някои хора я осребриха, за други е стока, която тепърва им предстои да осребрят, трудно ми е..."

Повечето ще се срещнат скоро на Шипка. Живот от една епопея до следващата.