Повече от 400 бежански деца няма да ходят на училище

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Софийски училища отказват да обучават деца на бежанци. За "Денят започва" от лагера за временно настаняване във "Военна рампа" заявиха, че малцина от всички деца в центъра ще могат да влязат в класните стаи на 15 септември.

Пълна с тетрадки, учебници и помагала заварваме стаята за обучение по български. Чиновете, обаче, стоят празни. Единствено в занималнята откриваме 10-годишната Жинда. Не знае български, но и не го учи.

"Отскоро дойдохме със семейството ми в центъра във "Военна рампа". Затова не посещавам часовете по български. Единствено, идвам тук - в занималнята да рисувам", казва тя.

От 8-членното семейство на Ахмед само най-малката Емира е опитала да научи малко български думи. Веднага след първите уроци, обаче, се отказала и вече не помни нищо.

"Отначало ходех редовно да уча български, но ми се видя малко трудно и затова се отказах", признава детето.

"Аз прилагам метод за обучение на децата си, който е сходен с българската система на учене - карам ги на занималня. Така че винаги се опитвам да подготвям децата си подобаващо. Затова мисля, че системата за обучение в страната ви не би създала

никакви трудности на моите деца, но след като получат закрила в България. За съжаление, обаче, ние пристигнахме в такъв период, който не дава възможност за придобиване на закрила в страната ви. А докато стане това, учебната година вече ще е доста напреднала", казва Ахмед.

Само в бежанския център във "Военна рампа" има 101 деца в училищна възраст. По всяка вероятност нито едно от тях няма да тръгне на училище на 15 септември.

"Смятайте, че нито едно няма да отиде, защото те не желаят. Те си правят сметката в момента, в който получат статута, да напуснат страната, колкото и да е жалко това нещо. И излиза така, че ние не желаем да се погрижим. Виждате - грижи се полагат отвсякъде", коментира Огнян Симеонов от центъра "Военна рампа". "В началото, когато се поставя въпросът за обучението, голяма част от децата и родителите проявяват изключително голям интерес. Но след седмица-две интересът изключително намалява и ако са се записали в началото 15 деца - образно казано, на втората седмица посещаемостта е почти нулева -2 до 3 деца са в училището", добавя той.

Освен с липсата на желание за учене у бежанците служителите в лагера се борят и с негостоприемството на местните училища. В района на "Военна рампа" само едно училище е отворило вратите си за бежански деца.

"Другите директори се обосновават с тези делегирани бюджети, които са към училищата и няма как да приемат нови ученици", обяснява Симеонов.

От близо 600 деца бежанци у нас, едва петдесетина ще прекрачат училищния праг на 15 септември. Освен липсата на желание, пречка за останалите се явяват и административни неуредици. Оказва се, че някои от бежанците не могат да бъдат записани заради набор от документи, които трябва да представят от родината си. А това по време на гражданска война, е непосилна задача.