Спомен за дипломата, спасил еврейски деца в България

Много истории са забравени под това небе. Понякога достойните умират тихо, докато разказваме за недостойните. Но животът е велика сила. Понякога разбърква нещата така, че да ги доведе дотам, докъдето трябва.

Ако случайно приседнете в тази малка софийска градинка, може би ще прочетете табелата с името на Хулио Паленсия. Испанският дипломат, който преди много години осиновил две деца в България. За да ги спаси от влаковете на смъртта. Спасител, който използвал властта, за да даде смисъл на живота. Във времена, когато той нямал никаква стойност.

Хосе-Антонио Лизбона - политолог и журналист: "Хулио Паленсия е посланик на Испания в България между 1940-та и август 1943-та. Той е дипломат различен от другите.

Текст от писмо на Хулио Паленсия: "Дръзвам да помоля властите да бъдат така добри да ми разрешат известна гъвкавост при издаването на визи на евреи от всякаква националност и обществено положение."

Испанският дипломат издал стотици спасителни визи. Използвал познанства, връзки, създавал си врагове. Когато един от най-богатите индустриалци в България Леон Арие бил екзекутиран, той бил от малцината осмелили се да пристъпят прага на дома му. Отишъл при семейството, за да изрази съчувствие.

Хосе-Антонио Лизбона: "Този факт е значим, защото той действа в лично качество, сам, без знанието и одобрението на правителството в Мадрид".

В деня, когато Хулио Паленсия влиза в смълчаната от скръб къща, д-р Рене Арив е на 14 години. Днес е джентълмен на 80. Екзекуцията на неговия чичо Леон преобръща живота на цялата фамилия.

Рене Арив: "Пристига един мъж, сериозен, голям, с голяма класа, идва, казва ни 'добър ден' и веднага отива да изкаже съболезнования. И тогава питаме: Кой е този господин? Тогава разбрахме, че това е господин Хулио Паленсия. Вие не можете да си представите по това време какво нещо беше, като имаше фашистко правителство. Какво направи този човек!"

Хулио Паленсия прави нещо ,което по-късно ще промени посоката на живота му. Рискува съдбата на собственото си семейство и дипломатическата си кариера. Осиновява Ренато и Клаудия, двете деца на разстреляния Леон Арие. За да ги спаси .

Рене Арив: "Той беше франкист, той беше фашист, но той не разбираше защо германците са така срещу евреите."

Хосе-Антонио-Лизбона: "Когато узнава за жестоката екзекуция на баща им, Хулио Паленсия предприема осиновяването, но го прави по законен начин. Иска и получава разрешение от българския съд, но без знанието на правителството в Мадрид и това на България.

Рене Арив: "Той като ги осинови им даде дипломатически паспорти и с майката, вдовицата ги изпрати в Букурещ."

Хосе-Антонио Лизбона: "Последствията са, че правителството на Богдан Филов го обявява за "персона нон грата" и изисква от испанското правителство да го изтегли. Хулио Паленсия заплаща с дипломатическата си кариера. Той е квалифициран по два начина "приятеля на евреите" и "фанатичен антигерманец".

Тази история за човека, който не позволява властта да го превърне в палач, всъщност приключва доста тъжно. Половин година след като спасява двете деца, бомба в Букурещ погубва момчето. Оцелялото момиче заминава с майка си за Аржентина. Вече не е между живите. За историята си спомня само доктор Рене Арив.

Рене Арив: "За мен е чест да бъда тук, в България като последен свидетел от фамилията Арив. Вече идвам за пети път в България."

Хосе-Антонио Лизбона: "Знаете ли, в живота има много случайности. Последното назначение на Хулио Паленсия е като генерален консул в Хамбург, Германия. Човекът, когото германците наричали "фанатичен анти-германец", приключил политическата си кариера и умрял в тази страна. Като един от най-добрите приятели, на нова, следвоенна Германия."

Ирониите на съдбата. В свят, където всичко се преобръща толкова бързо. Понякога животът се крепи само на благодарността. Тя е велика сила. Винаги връща живота на мястото, където трябва.