В огледалото на съседа. Писателят Горан Петрович и историкът Сърджан Пириватрич

Предаване: Панорама, 15.12.2017

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Той е от най-големите сръбски писатели. А другият е историк. Представя книгата на покойния Сима Чиркович „Сърбите сред европейските народи”.

Пириватрич: Тази книга, издадена от “Агата”, предлага цялостен поглед върху сръбската история. В България такъв още няма.

Всичките Ви книги са за сърбите. Какъв е сърбинът?

Петрович: Не знам. Май като всички останали. Но защо да генерализираме?Ако отвън просто си бяхме кимнали, дали Вие щяхте да разберете, че аз съм от Сърбия, а аз - че вие сте от България? Да, има разлики, но защо да няма? Гледах в Стокхолм как хората залепят огледала отвътре на прозорците с надежда, че ще хванат някой слънчев лъч, поне за 15 минути. Това говори за психологията им. А тук, на Балканите, винаги сме били на пътя.

Пириватрич: Проф. Чиркович рисува един портрет на сърбина в непрекъсната промяна. Ако читателят издържи и прочете книгата до края, ще разбере, че сърбите от 20-ти век се различават от предците си.

Дали голямата сръбска литература от 90-те се роди от сръбските нещастия?

Петрович: Първо, не съм убеден, че е голяма литература. Но да, в уредените страни има малко теми за писане. Докато у нас много неща ще Ви изненадат неприятно, но пък имате шанс и за приятни изненади.

А интереса към Балканите не спадна ли тогава когато спряхме да се се стреляме?

Петрович: Доколкото гледам изобщо новини, това е очевидно.

Не играем ли и ние с това? Нарочно се правим на диви, страшни, мистични?

Петрович: Най-често ни възприемат като етнология, екзотика. Не знам за Вас, но аз не искам моята страна да бъде свързвана само с последната война, с кебапчета или с купон в Белград. Все искат да говорим за войните. Историята е нещо сложно, тя е утайка върху утайката. Ако тръгнем за войните, ще се върнем 50, 100 години назад. И Вие ще трябва да ми доплатите още дъъъълъг престой в София. Историческата истина просто не съществува. Тя е съвкупност от истини. За един е една, за друг – друга, често обратната.

В този сюжет са българите и сърбите. Те въобще познават ли се? Историкът Пириватрич, автор на книга за цар Самуил, отдавна работи за това. Преди да представи сръбската история на български, издаде българската на сръбски.

Пириватрич: Сръбският светец Св. Сава издъхнал във Велико Търново. Цар Иван Асен II изпитвал особено уважение към него, после и към мощите му. Тези факти заслужават особено внимание.

А българската кръв във вените на най-големия сръбски владетел Стефан Душан? И това не се знае.

Пириватрич: Освен че във вените му течала и българска кръв, той планирал голяма част от политиката си в рамките на семейния съюз, тъй като неговата съпруга е била сестра на българския цар Йоан Александър. И този аспект е малко изследван.

Колкото до писателя Петрович, и той има верни почитатели в България.

Петрович: Благодарение на преводачката Жела Георгиева и издателите. Знаете ли, първия си роман написах на българска пишеща машина, “Марица”. Много добра! Е, натискате малко повече за главни букви. Но още е жива. Стои си в куфарчето в шкафа на майка ми. Не съм и помислял да я продам. Никога не се повреди.

Пириватрич: Общата черта на сръбската и на българската среда, е че ние все пак не се познаваме достатъчно. Съжителствали сме и без да си съперничим. Но новата история, особено националните движения, включват съперничеството, което не винаги е било негативно.

Петрович: Ако трябва да бъда искрен, сърбите знаят по-малко за българите, отколкото българите за сърбите.

И защо, според Вас?

Петрович: Не знам. Може би е рецидив от времето, когато оттук минаваше Желязната завеса. Българи са ми казвали как са гледали нашата телевизия. Може би с чувството, че това е някакъв полъх от Запада, макар и Югославия да не беше истински Запад.

Само че сега България ще председателства Европейския съюз – и май тя е повече Запад, въпреки че е на изток.

Пириватрич: Е, географията изненада съвременните поколения. Те бяха свикнали на по-различен поглед в ориентацията Изток-Запад.

Петрович: Зависи от това къде сте застанали. Ако се преместите с десетина метра, всичко изведнъж се променя. За мен човекът е в центъра на света. Всеки поотделно. Иначе, в началото на 20 век все още слагат нашия регион в Ориента. Т.е. Балканите не ги смятат за Европа. В това има голяма доза „западно” самочувствие. Западът никога не е разбирал напълно тази част на света. Често ни използват за собствените си цели. Като в шаха: пионките се жертват.

Точно днес обаче българите и сърбите имат шанс да направят много неща заедно, казва историкът. Да, историята е пречила на политиката, но днес политиката може да помогне на историята. На истинската наука история.

Пириватрич: Картината в нашите отношения при всички случаи е доста шарена. Но въпреки това преобладава чувството за близост.

И каква е тайната на отношенията между българи и сърби?

Пириватрич: Знам, че има някаква тайна, но тъй като все още не съм я открил, не знам каква е тя. Но се надявам, че някой ден ще я разкрия.