Започна ловният сезон във Великотърновско

Груповият лов на дива свиня и отстрелът на местен дребен дивеч вече официално е разрешен. Десетки ловни дружинки в страната всеки уикенд излизат сред природата в търсене на приключения и силни емоции. Един ловен ден с авджиите във великотърновското село Шемшево, споделиха кореспондентите на БНТ. Вижте в "Денят започва"

Ловната дружина на село Шемшево има дълга история. Ловците с гордост казват, че между поколенията има толерантност и приемственост. Най-възрастният ловец е почти на 82 години, най-младия - на 32.

"Член ставам на ловна дружинка село Шемшево от 1962 година. Аз бях избран за секретар на дружинката, 8-9 години бях секретар", казва 81-годишният Иван Иванов.

Страстта по лова Иван Иванов наследил от баща си. От него получил най-ценните съвети и първата си пушка - "Туловка", 16-ти калибър.

"През това време ловувал съм изцяло. Имал съм прасета убити, близо 30. Засега нямаме никакви проблеми в нашата дружинка, уважаваме се, също и мен ме уважават като най-възрастен", споделя още Иванов.

"Запалих се по лова от бащата на моята съпруга. Той е ловец, той е тук в същата дружинка. Тръпката е много специфична, ловът не е нещо, което може да се сравни с нищо подобно. Който един път се запали и се опари от тази тръпка, до дълбока старост", твърди Деян Бочуков.

Добрата организация и стриктното спазване на инструктажа са първото условие да няма инциденти в гората и по ловните полета, казват ловците.

"Засилва се подхранването, мерките за безопасност, защото има нещастни случаи. Общо взето подобрява се хранителната база, поддържаме дивечови ниви допълнително, за Северна България 90 дни е подхранването на дивеча. Оръжието трябва да се носи в калъф - разглобено, до мястото на позицията, там се сглобява, там се "снаражава". Не трябва да се стреля със сачми, забранено е, по-големи от 6 мм. Само с куршуми тип "брике" и по ясна видима цел. Свинята-майка предвожда стадото, по нея не се стреля, само по приплод или евентуално по зрял мъжки", обяснява Денчо Денев - председател на ловно-рибарска дружина с. Шемшево.

Добрите истории за ловни приключения и ловни подвизи пък са задължителна част от биографията на всеки авджия.

"Винаги ще си спомням за този случай. Първото ми излизане за диво прасе. Бях на един път и докато се усетя какво става, прибяга през пътя. Аз не можех да реагирам и останах така.., без никаква реакция. Колегите се шегуваха с мен, но понякога адреналина така действа", разказва Деян Бочуков.

"Прасето се вдигна и право срещу мене. Пушката ми се захвана в едни къпини, изтървах пушката. Прасето мина 2 метра, видях го, че е ранено, завъртя се кръгом и ме захапа за ботуша, за крака. Ботуша го пазя в къщи, измит, нагласен напред за поколенията да разказвам тази история", спомня си Денчо Денев.

А най-хубавото е, че за тези мъже ловът си остава най-добрия начин да прекараш един неделен ден. Въпреки превратностите на времето и предизвикателствата на цивилизацията.