Зелена светлина - на фокус: Колоездене през зимата

Колоездене през зимата в европейските градове - рискове и възможности. Тема на рубриката "Зелена светлина - на фокус".

Не, Коледата не е подранила. И не, това не е улична украса. Това е протест. Тук никой не иска оставка. Светлините са от стопове и фарове на велосипеди. Мястото е в югоизточната част на Лондон. А лежащата демонстрация на велосипедистите всъщност е бдение. Заради черната статистика: шестима убити колоездачи по улиците на британската столица за две седмици.

Конкретното искане на протестиращите е за отделяне на 10 процента от лондонския бюджет за транспорт за изграждане на допълнителна велосипедна инфраструктура. Не че кметът Борис Джонсън не симпатизира на велосипедистите. Не че самият той не кара колело. И не че не се стреми към визията си за изграждане на така наречените велосипедни магистрали по улиците на града. Колоездачите обаче настояват през следващите пет години да получат наистина цялостна и максимално обазопасена инфраструктура, интегрирана към транспортната мрежа.

Управата засега може само да предложи повече полицейска бдителност. Тя разположи допълнителни постове на 166 ключови места в пиковите часове. Резултатът - за три дни бяха съставени над две хиляди акта за нарушения на мотористи и велосипедисти. Някъде тук изплува и откровението на едно британско проучване: защо шофьорите мразят велосипедистите?

Според автора му шофьорите им завиждат заради възможността да нарушават пътните правила и повечето пъти да се измъкват без наказание. Само че това не е причина да ги притискат и притесняват до такава степен, че в мрачното и хлъзгаво време хората на две колела да се чувстват като натрапници по влажните улици.

Организаторите на последния протест в Лондон са убедени, че критичната велосипедна маса всъщност е стигнала дотам, че да настоява за по-обособено пространство по пътищата.

Лондончани са убедени, че трябва да последват примера на Холандия от 70-те. В тази страна колоезденето е равно на ежедневие. Велосипеди по улиците карат всички - от 4-5-годишни деца до 90-годишни възрастни хора. Тази вдъхваща респект велосипедна култура не се е случила изведнъж. И въщност не е традиция с незапомнени корени.

Вярно е, че още преди Втората световна война по равните пътища на Холандия се движели много велосипеди. Много повече от автомобилите.  Само че социалният и производствен бум в страната през 50-те и 60-те години на миналия век довели до забогатяване и респективно до купуване на все повече и по-скъпи превозни средства.

Към средата на 60-те холандските улици се оказали задръстени от автомобили. Колоезденето започнало да губи позиции с всяка изминала година. А съжителството на моторни и безмоторни средства по пътя се оказало твърде смъртоносно.

През 1971-ва загинали 3300 колоездачи, над 400 от които деца. Тези злополуки влезли в сблъсък с неизменната привързаност на холандците към велосипеда като средство за придвижване. Стигнало се до масови протести. Холандците поискали сигурност за пешеходците и колоездачите в градовете и извън тях. Поискали алеи.

По същото време, през 70-те, настъпила и петролната криза, която вдигнала цената на горивата. Това било решаващо за развитието на нов модел. Градската среда започнала да се променя не в полза на колите, а на колелата. Зелените площи, добре оформените градски пространства и реверансът към велосипедния транспорт променили активната среда в устойчивата посока, която е следвана и до днес.

Велосипедът обуславя развитието на обществения транспорт за преодоляване на по-големи разстояния. Холандският модел пък се е превърнал в нарицателно - дотолкова, че страната изнася опит и в други райони на Европа.

Напоследък това се случва дори в България. Според представители на Холандското велосипедно общество и местни велосипедни организации в някои от големите ни градове инфраструктурата трябва да претърпи леки промени, които ще изкарат повече колоездачи по улиците ежедневно. На други места обаче велосипедистите ще трябва да се потрудят и да настояват по-настойчиво за собствено пространство по улиците. За целта ще е необходимо да демонстрират и култура, и силно желание да се възползват от правото си на чисто, безшумно, но и безопасно придвижване. Дори през нощта. Дори и през зимата.