Живи съкровища: Мартеница

"Усмивката на Земята"Документален филм

Държава: България
Година: 2019
Времетраене: 10 минути
За продукцията

Сценарист и режисьор: Ралица Димитрова

Оператор: Пламен Герасимов

Консултант: Надежда Илиева

С подкрепата на ООН и ЮНЕСКО, филмът е част от рубрика "Живи съкровища", посветена на български ценности със световно културно значение.

Баба Марта символизира майката Земя, която е стара, но всяка година се подмладява, дарявайки нов живот, за да достави радост и полодородие на хората.

Март е месецът, в който започва обновяването на природата. Земята, олицетворявана като Баба Марта, се подготвя да даде нов живот. В този смисъл е оплетена Мартеницата, където бялото символизира студа и скованата земя, която всеки момент може да разцъфне. Червеното е символ на активността и кръвта, на обновлението и продължението. Усукани, червеният и белият конец изразяват готовността за начало на обновлението, предвестник на пролетта.

Традицията с плетенето на мартеници се разраства през годините, много жени започват да изработват свои модели и успяват да изместят чуждото производство. Най-популярният вид мартеница, който се закача на дрехата и дома, е Пижо и Пенда или Рачо и Дешка , както го наричат в Централна Северна България, например в Габровско. Усуканите бял и червен конец се явяват амулет, който предпазва дома, семейството, домашните животни, посевите. Запитани за отличителна българска традиция, хората невинаги се сещат за Мартеницата, но когато я видят, всички са убедени, че това е чисто българска традиция от векове.

Вписването на Мартеницата в Списък за нематериално културна наследсто на ЮНЕСКО е по иницатива на Румъния, с кандитатурите на Молдова, Македония и България.

Тези четири държави - с обща мартенска традиция, се явяват "предвестници на Пролетта". В Румъния Мартеницата се нарича "Мартишоар" и първоначално била предназначена за децата и младите неомъжени жени, за да ги предпази от слънчевото изгаряне. Червено-бялата нишка се е носила около врата и на китката, като най-уязмиви части на тялото. Днес тази традиция има предимно естетическо значение и знак за социално вазимодействие в обществото. Вече никой не я свързва с "магическото й значение" - "да предпазва от Слънцето".

В българските вярвания от една страна Мартеницата предпазва от "лоши очи", от друга страна изразява съпричастност към обонвяването на природата. Тя е начин Баба Марта да се засмее. Още от миналото смехът в културата е важен, защото означава, че Земята ще бъде доволна, оплодена и готова да започне нов живот.

"Конвенцията на ЮНЕСКО за запазване на Световното културно наследство е предназначена да обединява живи културни практики, морални традиции, система от знания, които все още имат значение за хората в днешното ежедневие, така както се чества началото на пролетта с Мартеницата. Мнозина биха искали да продлължат тази традиция в следващите поколения.

И дори ако начинът се променя във времето, смисълът на празника за обществото е връзка с миналото и мост към бъдещето. Това е важно за идентичността, създава се общност от държави с общо и живо наследство. Това са живи традиции, в истинския смисъл на Конвенцията. Колкото повече, толкова по-добре!". Сузане Шнутген , ръководител в отдел "Нематериално културно наследство", ЮНЕСКО.

Акценти