Мефисто

Историческа драма

По едноименния роман на Клаус Ман
Режисьор: Ищван Сабо

В ролите: Клаус Мария Брандауер, Илдико Баншаги, Кристина Янда, Ролф Хопе, Дьорд Черхалми, Карин Бойд, Тамаш Майор, Юдит Хернади и др.

ФАБУЛА

С ролята си на Мефистофел незабележим театрален актьор печели мечтаното признание, но от нацистите...

СЮЖЕТ

В Хамбург германският театрален актьор Хендрик Хофген е прекалено усърден, но незабелязван. Хендрик всъщност се казва Хайнц, но това име не му изглежда така славно, както той иска. Хайнц го нарича само афро-германската хореографка Жулиет, с която той се учи на танци и прави секс.

Хендрик Хофген е комплексиран провинциален актьор с амбиции за голяма сцена и това го води напред...

Първо пропагандира културболшевизъм, разпалено говори за театър на пролетариата - "без сцена", атакува нацизма и режисира социални пиеси, но все е недоволен, защото: "Революцията се прави с професионални артисти".

После артистът Хофген пресметливо се жени за художник-сценографката Барбара, дъщеря в богато аристократично семейство. Това му осигурява лукс и билет за сцената на Държавния театър в Берлин. Там той бързо се адаптира и от малки роли става забележим за приближаващата власт.

Фашизмът става факт. Хитлер е новият канцлер на Германия. Ваймарци напускат, съпругата на Хофген се укрива в Париж, друга приятелка го съветва да бяга. Той остава, за да играе Мефистофел в дует със свой доскорошен враг - актьорът Миклас, който бързо се е отказал от нацизма, защото е разбрал повече. Затова е и разстрелян по сигнал на колегата Хендрик, бивш болшевик.

За вярност към нацизма Хофген е издигнат в Директор на Държавния театър в Берлин, където властта иска "силно национално присъствие", само с родно творчество и изкуство, но скоро някои немски автори и пиеси започват да отпадат...

Изборът е започнал...

Евреинът Хайнц, с името Хендрик Хофген, от артист на пролетариата става символ на фашизма с образа на Мефистофел в пиеса по Гьотевия "Фауст".

Страхлив и маниакален, Хофген може би не е фашист и не споделя идеите на покровителите си, но се издига до техен доверен съветник в културата, за която говори почти на тъмно, под едва светеща лампа...

Мефисто става неговият образ не само в пиесата, но и в живота.
И в един съдбовен миг - "на попрището жизнено в средата" - артистът се чувства колкото велик, толкова и нищожен ...

Хендрик Хофген: "Какво искат от мен сега. В края на краищата аз съм само един артист".

*Във филма името и образът на Хитлер не се появяват, както и Херман Гьоринг е представен само с титлата "Маршал" (Премиер), като в историята е "Райхсмаршал" - длъжност, създадена специално за дясната ръка на фюрера.

**Хитлер не се появява във филма, защото това е самият Мефисто - истеричен театрал, който с чужди речи, цитати и роли, с амбиции, малодушие, лукавство и "танци" създава множествен образ на Дявола в еманация на предателството и посредствеността, издигнати във властта от лудост и болна страст за слава.

"МЕФИСТО" - РОМАНЪТ

"Мефисто" е екранизация по едноименен роман на Клаус Ман, написан и публикуван за първи път в Амстердам през 1936, докато писателят вече е бил в изгнание.
В Германия книгата излиза през 1956.

Прототип на героя в романа е германският актьор Гюстав Грюндген - стар приятел на Клаус Ман и бивш съпруг на сестра му Ерика. Грюндген от турне в Мадрид избрал да се върне в Германия и да служи на нацизма.
За него Клаус Ман пресътворил Гьотевия "Фауст" в биографичния роман "Мефисто".

Клаус Ман е син на писателя Томас Ман.
Напуснал Германия заради настъпването на нацизма, Клаус Ман приел първо чешко гражданство, после емигрирал в САЩ, където през 1943 получил американско гражданство след дълго проучване от ФБР за хомосексуализъм и марксизъм.
Като американец е служил в армията на САЩ в Италия през Втората световна война.
През цялото време Клаус Ман е писател. Всичките му творби отразяват мъчителна раздяла с родина и близки през Втората световна война. Най-голямо признание получава романът му "Вулкан", също филмиран.
Освен "Мефисто", екранизирани са "Пейзан" ("Землянин") и "Полет на север".
Още от младостта си в Германия Клаус Ман е бил пристрастен към опиати и наркотици, стигнал и до хероин, преминал детоксикации в клиники в Будапеща и в Швейцария, но проблемът продължил и в Ню Йорк.
Клаус Ман е починал от свръхдоза в Монте Карло. Погребан е в Кан, Франция.

ФИЛМЪТ

"Мефисто" е първият филм от трилогията на режисьора Ищван Сабо, продължила с "Полковник Редл" и "Ясновидецът".
Обединяващата тема е изменчивостта на човека и на идеите в опасни среди и времена. Маските са ясни, "Играещият човек" е всеки освен в момента, когато се ражда, после имитира и избира какъв да бъде.

Редл е военен, Ясновидецът е "пророк", Мефисто е артист.
И тримата герои са фрустрирани - в ограничено желание за изява, те са склонни да предадат първо себе си, после и другите и така успяват да се издигнат и да се самозабравят. Впоследствие изпитват угризения, но късно. Накрая са погубени, въпрeки че всички около тях също са грешници от средата. Накратко, историята стига до там, че предателят е предаден от други предатели, но не е невинен, защото първо е бил изборът - решаващ и личен.

И както единствената молитва на Полковник Редл в църквата започва безпаметно и бързо приключва с "Късно е вече", така и "Мефисто" търси закъсняла утеха от своята майка.

И Полковник Редл, и "Ясновидецът" Ханусен, и артистът "Мефисто" са евреи. И не всички евреи са били само жертви. И не е проява на антисемитизъм, когато предателите са разобличени, какъвто е погледът в трилогията, създадена от евреи за евреи.

В главната роля е австрийският актьор Клаус Мария Брандауер - магнетичен на екрана, въпреки че неговата голяма сцена е в "Бургтеатер" (Императорския театър) във Виена от 1972.
В ролята на Маршала е германският актьор Ролф Хопе, починал през 2018.

Освен артистизъм на екрана в "Мефисто" най-впечатляваща е сценографията на Йозеф Ромвари и Януш Наги - символна и кореспондираща на действието, със смяна на цветовете и композицията, на гледните точки и на светлината в кадрите от майстора на камерата Лайош Колтаи.

Снимките на филма са в Берлин, Хамбург, Будапеща, Кечкемет и Париж.

"Мефисто" е в класацията на "Най-великите филми на всички времена" и забранен в Германия до 2000 година.

През 2017 трилогията на Ищван Сабо е реставрирана в 4К-резолюция от Национален филмов фонд на Унгария.

Всеки от трите филма е нагледен учебник по история на човека и света.

Златна Романова

НАГРАДИ и НОМИНАЦИИ
Награда "Оскар" за чуждоезичен филм (1982)
Награди за сценарий на Ищван Сабо и на ФИПРЕССИ от Фестивала в Кан (1981)
Награди "Давид" за сценарий, режисура на Ищван Сабо и главна роля на Клаус Мария Брандауер от Италианските награди "Давид ди Донатело" (1982)
Награда за чуждоезичен режисьор на Ищван Сабо от Италианския национален синдикат на филмовите журналисти (1982)
Награда "Чуждоезичен фим на годината" от Лондонския кръг на филмовите критици, от Фестивала в Бразилия, от Националния съвет на критиката в Ню Йорк (1982-1984)
Номинации за най-добър филм от БАФТА и от Германските филмови награди (1982-1983)

"Полковник Редл"

"Ясновидецът"