Окончателен доклад

Драма

Режисьор: Ищван Сабо

В ролите: Клаус Мария Брандауер, Карой Епереш, Доротя Удварош

СЮЖЕТ

Професор Стефанус e уважаван кардиолог в Будапеща, спешно пенсиониран заради закриване на клиниката - с целия екип и апаратура. Той още има желание да помага на хората и решава да се върне в родното си място като обикновен практикуващ лекар.

Там общността е малка, всички се знаят, ходят на църква, вярват в Бог, дори повече отколкото в медицината, и за мнение се водят от клюките...
Сестрата бързо въвежда лекаря в особеностите на пациентите, които го чакат отвън.

Пощальонът е поет, жената е загубила детето си, а местната учителка Ержи е красива и музикална, но с морална "легенда", зад която стои новият кмет и бивш директор на училището. Неговите интереси за бързо забогатяване на село са същите като тези на новите властващи в града.

"Пеещата Ержи" и свещеникът са единствената връзка за Стефанус в тази уж позната от детството среда, където след тържественото откриване на улица с името на неговия баща, лекарят остава заобиколен от недоверие, после е обвинен в "престъпление", също и в "прелюбодейство", и накрая местните обитатели предпочитат дори да се затвори единственият им лекарски кабинет, за да се построи спа хотел. Стефанус лекува безплатно и не може да убеди хората, че здравето не е в търговията и в парите.

Първоначално развълнуван от срещата с майка си и възможността да бъде полезен там, където е роден, докторът се чувства отчаян и едва ли ще се върне някога обратно на село, освен в спомените и в музиката..

КИНО/ОБЕКТИВЪТ на ИЩВАН САБО

С чувствителен компас режисьорът Ищван Сабо измерва двойнствеността на посоките в "голямата история", с грешните човешки възприятия за мрак и светлина - някога с жертвите и маската на скрития ужас в "Мефисто", сега със сивия воал на "демократичните промени" в постсоциалистическа Унгария и Европа.

Актьорът на Ищван Сабо е Клаус Мария Брандауер - деликатен, но убедителен, в болезнено реална роля. Лекар с голям опит, той остава без място за работа, защото клиниката в града е изпразнена от приватизацията. Оказва се, че метаморфозите на властолюбците са еднакви навсякъде. На село, където лекарят отива да помага, са празни не само мислите и желанията, но и отношенията, понякога до смърт. Хората вярват на лъжи. Важни са свързаните лица във властта - на фирмите и партиите. Моралът на професионалистите е ненужен, но все пак е спасителната опора за живот. Обществото не се променя, сменят се унищожителите на създаденото в следващата вълна на алчност. Остава чистотата на изкуството от миналите векове като последно откровение в сърдечен и "Окончателен доклад" на един кардиолог по съвест.

Златна Романова