Ал Бано с интервю за БНТ преди концерта му в НДК

Темите в предаването:

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Ал Бано: Дойдох в България за първи път през 1974 г. Бях в Бургас. След концерта през цялата нощ в хотела чувах как руснаци пеят народни песни. Не успях да спя, но атмосферата беше много приятна.

БНТ: С какво свързвате нашата страна?

Ал Бано: Мисля, че само езикът ни е различен, но мисленето на българите се доближава много до това на италианците. Замислете се, дори знамената ни имат едни и същи цветове. Очевидно Римската империя и хората, които са дошли тук преди много, много преди векове са оказали влияние.

БНТ: Промени ли се животът ви с нещо след последния път, когато бяхте тук?

Ал Бано: Единствената разлика е, че съм малко по-стар. Само това. Харесва ми да се връщам в България. Когато дойдеш за първи път преживяваш едни моменти. След това други и така малко по малко става като мозайка. И това създава цялостната картина. Идвам често тук, защото имам и много добри приятели. Винаги си изкарвам хубаво.

БНТ: Едно от гостуванията ви в България е свързано със "Златния Орфей". Свързваме ви и с фестивала в Сан Ремо. Мислите ли, че времето им е безвъзвратно отминало?

Ал Бано: Все пак година след година животът се променя. И това е е нормално. И не само - хората около проектите също се променят. Такъв е животът. Сменят се президентите, политиците, всичко. Няма нищо по-естествено!Светът се върти!

БНТ: А вие харесвате ли промените?

Ал Бано: Понякога са за добро, а понякога - не. Не само ние, но и хората около нас се променят. И винаги съзнанието ни трябва да е отворено за това, за да можем да уловим и споделим позитивната енергия около нас.

БНТ: Каква е тайната на успеха на семеен дует като вашия с Ромина?

Ал Бано: Този дует се появи без някакви планове. Казахме си: защо не направим нещо заедно? Станахме много успешни, но всичко стана случайно.

БНТ: Беше ли същото, когато преди две години се събрахте на сцената?

Ал Бано: След 28 години заедно с Румина реши да си отиде. Беше лош и тъжен момент, но и казах: добре, Ромина, ако искаш да си тръгнеш добре, тръгни си! Това е твоят живот и твоят избор. Но се върнах към соло кариерата си и продължих успешно.Щяхме да правим голям концерт в Москва с мои приятели като Моранди и Тото Кутуньо, "Матиа Базар", "Рики е Повери" и мениджърът каза: защо не се обадим на Румина? Казах му: губиш си времето, но щом искаш, опитай! а той ми каза: Ал Бано, тя каза: да! И аз: да бе???!! Беше голяма изненада за мен. В началото беше трудно, но магията на сцената се върна.

БНТ: Мислите ли, че съществува истинската свобода?

Ал Бано: Свободата е стремеж на всеки човек на тази земя. Всеки от нас има различна представа за свобода, но знаем какво стои в основата й и даваме всичко от себе си, за да я имаме. Тя е толкова важна! Moята песен "Либерта", знаете ли че я пееха при падането на режима на Чаушеску? Много журналисти ми се обаждаха, за да разкажат за това. Същото се случи и в Албания. Тази песен се роди, когато през 1987 г бях за първи път в Берлин и видях стената. Когато я видиш, започваш да се питаш какво се случва. Всички обичат тази песен, аз също.

БНТ: "Либерта" е преминала отвъд стената, за да ни говори за свободата и любовта, но мислите ли, че във високотехнологичния ни свят има достатъчно любов?

Ал Бано: Мислим си за технологиите и бъдещето, но хората никога не губят най-важните потребности в живота. Всеки има нужда от топлина, храна, музика и любов. И ще има нужда дори да отиде в Космоса.

БНТ: Къде намирате щастието?

Ал Бано: В този момент. Тук е щастието. То съществуваше и преди 10 минути. Не мога да кажа, че през цялото време съм усмихнат и щастлив, но но се опитвам да живея живота си с позитивна енергия. Много често животът ни среща с проблеми, а аз искам да бъда проблем за проблемите.

БНТ: Може ли щастието да съществува без свободата?

Ал Бано: Свободата също така е щастие и без свобода щастието би било тъга. Свободата е като Еверест. Трябва да ходим много, за да изкачим върха и да стигнем до свободата. За да имаме всичко, за да живеем добре в нашите страни, с

нашите семейства и дори с нас самите.