Археологически разкопки във Велико Търново

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Заради уникални разкрития и находки Велико Търново може да се нареди на челните места в световната класация за археологически проучвания за 2014 година. Кандидати за почетната награда са изследователи от старата столица, които през последните два месеца разкриха един от най-значимите Богородични манастирски комплекса на древен Търновград, съобщава Зорница Илиева в "Денят започва".

По време на Второто българско царство в средновековен Търновград имало три Богородични манастирски комплекса. Основен инициатор за изграждането им била съпругата на цар Иван Асен Втори - Анна-Мария. Манастирите просъществували до средата на 15 век. Проучванията на археолога проф. Хитко Вачев започват преди две години, когато ученият се натъква на сведения, че в подножието на хълма Царевец има средновековна богородична църква. Разкопките на терен започнаха в началото на септември.

"Беше разкрит храмът, т.е. архитектурните останки на храма. Това е един много сложен като архитектура храм, около който са развити параклиси, галерии, екзонартекси. Размерите на притвора и неговата организация категорично показват, че това не е обикновена квартална църква, а това е манастирски католиком", обяснява проф. Вачев.

За два месеца изследователите разкриват църква с огромни за времето си размери, зидана гробница и безценни находки - масивни златни обеци, пръстен с инкрустиран аметист на знатна болярка, дрехи на висш военачалник, с над 40 копчета от злато.

"Без съмнение, че е граден с щедри царски дарения. Фактът, обаче, че вътре има гробове на светски лица, които принадлежат на най-висшата аристокрация, дава основание да се мисли, че те са свързани с царския двор", добавя археологът.

Безценните златни находки, оригиналните стенописни фрагменти, както и първата реконструкция на мозаечно изображение на Света Богородица бяха представени от археолозите.

"Начинът на изпълнение, стилистиката на мозаечната икона са вече доста сериозни и солидни аргументи в подкрепа на това, че сме на път да разкрием един от Богородичните комплекси, който играе значителна роля в живота на средновековната столица", твърди проф. Вачев и добавя: "Идеята ни е да разширим проучванията в северна посока, защото там трябва да се намира другата важна сграда от живота на един манастир - това е трапезарията."

Проучванията в подножието на хълма Царевец ще продължат и през следващите пет години. Обещано е и финансиране от Министерството на културата в размер на 30 хиляди лева. Финансова подкрепа на учените ще окаже и общината в старата столица.