Ерусалим днес: за вярата в компромиса и мирното съжителство

Сблъсъци. Лицето на Ерусалим днес. Ранени. Наранено чувство за справедливост. Наранена идентичност. Раните в този конфликт са някъде навътре в душата. И израелци, и палестинци бранят своя символ. Свещеният град.

Муса: "Ние сме родени тук, дедите ни са родени тук. Ние искаме мир."

Ели Барнаби - историк и бивш посланик на Израел във Франция: "За всеки евреин по света Ерусалим е много важен като символ. Това е град, с който сме свързани от хилядолетия. Не можеш да си безразличен към Ерусалим."

Нахида Абас - преподавател: "Надяваме се на мирно решение заедно да живеем в този град - палестинци и израелци."

Рон Бен-Ишай - анализатор и експерт по национална сигурност: "Аз съм роден в Ерусалим. Роден съм през 1943-та, преди да има държава Израел. Второто нещо е, че баща ми беше убит от палестинците, докато ескортираше военен конвой."

Ели Барнаби е роден в Букурещ. Като дете се премества да живее в Тел Авив. Бивш посланик във Франция, историк, автор на книги за религиозните войни и историята на Израел. Научен директор на Музея на Европа в Брюксел. Сред книгите, компания му правят кучето Зуум, което намерил съвсем малко в европейската столица и котаракът Фред. Загубил единия си крак при инцидент и оцелял след не една улична битка. Ели Барнаби не очаква напрежението в Близкия изток да ескалира значително заради решението на Тръмп.

Ели Барнави - историк и бивш посланик на Израел във Франция: "Няма да доведе до големи промени, защото преговорният процес е замразен. Не вярвам в новия план за мир на Съединените щати. Може би има нещо скрито зад всичко това, което не знаем. По отношение на палестинците, има прояви на насилие, но не вярвам, че можем да видим нова интифада, нещо наистина голямо по много причини. Палестинците са много уморени и имат лоши спомени от втората интифада през 2000-та година."

За себе си казва, че е рационално мислещ човек, който не се ръководи от емоциите, а от историята.

Ели Барнаби: "Политически, за мен това което е очевидно е, че не може да има решение на палестинския проблем без решение за Ерусалим. Това означава Ерусалим да бъде разделен на две столици - израелска и палестинска и съществременно той да се запази като един град, а не да се строи стена между тях."

Нахида Абас е преподавателка в училище, в което учат и израелски, и палестински деца. Казва им, че трябва да са заедно, без да обръщат внимание на различията си.

Нахида Абас: "Смятам, че някой ден Източен Ерусалим ще бъде столица на Палестинската държава. Ние уважаваме другите, които живеят на тази територия, но също така искаме и те да ни уважават."

Рон Бен-Ишай е анализатор, експерт по национална сигурност и бивш военен журналист. Не вижда нищо толкова тревожно в ситуацията страната.

Рон Бен-Ишай - анализатор и експерт по национална сигурност: "Когато гледате телевизионните екрани и снимките във вестниците си представяте, че има страшно насилие. Всъщност тук в района на Близкия изток сме виждали много по-лоши неща. Сега в 99 процента от случаите на сблъсъци няма жертви. Има ранени хора. В Газа палестинците казват, че има двама загинали. Говорят за трета интифада, но няма нищо, което дори да прилича на интифада. Не искам да дърпам дявола за опашката, но мисля, че насилието постепенно ще намалява и преговорите ще бъдат възобновени."

Казва, че преди години битките са били на различни идеологии. Сега е съвсем различно.

Рон Бен-Ишай - анализатор и експерт по национална сигурност: "Днес войните са за идентичност. Моята религия е различна от вашата, моята етническа принадлежност е различна от вашата и това е причината за войни между нас. Това е много опасно. Също така има израелци, които казват - всичко е наше, ако на палестинците не им харесва да живеят под нашата окупация, да отиват в чужбина. Но повечето израелци, прагматици като мен казват - нека да постигнем компромис. Това е твое, това е мое, ако наистина вярваме в компромиса, можем да го постигнем."

Сблъсъци. Ранени. На шахматната дъска на политиката и дипломацията, фигурите са далече от ежедневните лица на конфликта. Нищо не е изцяло черно. И нищо не е изцяло бяло. А в центъра на Ерусалим животът тече в напълно различен ритъм. Среща на настроения и изкуство. Където чернобялото е просто клавишите на едно пиано.