Къде отиват събраните есенни листа и клони в столицата

Красотата на есенния сезон винаги е описвана с падащите листа на дърветата. В края на ноември обаче, много граждани вече трудно се придвижват сред обилната шума и оголените сухи клони. Затова градските общини отделят сериозни средства за почистването на тротоарите и градинките. Какво се случва със събраните шума и дървесен материал на територията на Столична община - за това разказва Ивайло Гюров в "Денят започва".

През последните есенни дни често ни се налага да си проправяме път през множеството паднали листа, а понякога и през опасно стърчащи клони. Това е и един от най-натоварените годишни периоди за почистващите екипи на Столична община, която хвърля всички гребла, духалки и мото-метачки в почистването на София.

Във всички райони на Столична община ли се режат клони и събира шума?

Ралица Маджарова, директор на дирекция "Зелени системи" към Столична община: "Събирането на шумата е част от нашата рутинна работа по почистване на зелените площи на столицата. И тя се извършва... да, навсякъде в града, включително по улици и площади. - А резитбата е друг процес, който се прави ежегодно и през целия период на годината. Зависи, резитбата по уличните дървета се осъществява на цели трасета, за да обхване колкото се може повече дървета. В парковете и градините това се извършва, когато има причина. Тоест, ако има сухи клони или клони, които са опасни. По-мащабна е резитбата, която се извършва по уличните насаждения, за да могат клоните на дърветата да не засягат сградите. В един момент на възрастните дървета това се налага, за да се подмлади короната. Различни са причините, но това също е част от нашата обичайна дейност."

За момента няма данни колко струва целият процес на общината. Иначе столичани могат да подават сигнали за събирането на листа и отсичането на опасни клони на дежурните телефони на общината, която ще изпрати един от над 15-те си екипа на посоченото в сигнала място. Не на всички пространства обаче се събират листа.

Ралица Маджарова, директор на дирекция "Зелени системи" към Столична община: "Мога да отбележа, че да речем в лесопарковите територии шума не се чисти, защото те са един вид горски територии в градски условия. И в гората шумата е нещо обичайно и красиво и там в тези лесопаркове тя остава. Чистят се представителните площи - там, където на тревата трябва да й бъде осигурено дишане през зимата и на пролет, тя трябва да бъде свежа и зелена."

До тази година биологичните отпадъци се изхвърляха на обикновените сметища. От тази есен обаче, събраните шума и клони се откарват към новопостроената инсталация за биологично третиране на отпадъците в Хан Богров. Там те преминават през машина за раздробяване по пътя им към компостните тунели, където престояват 3 седмици. През това време всичкият биологичен материал се третира с вода и кислород. После той се изкарва от тунелите и престоява в това помещение за хигиенизация до 4 седмици. Когато това време изтече, безполезните шума и клони вече са се превърнали в компост, който е вече полезен за целите на Столична община, а в близко бъдеще и за потребностите на гражданите.

Ралица Маджарова, директор на дирекция "Зелени системи" към Столична община: "Този материал може да се влага отново в зелените площи. Той е един вид естествено подхранващ материал, нещо като естествена тор, която би трябвало да се отразява добре на бъдещите насаждения."

Така само след 3 месеца шумата и клоните се завръщат в същите градинки и паркове откъдето са били събрани. Но този път не като гниещи купчини, а като почва, благодарение на която ще се радваме на новите багри на дърветата през следващата година.