Памет за чичо Тони

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Фейсбук група събра няколко поколения ученици на столичното 22 СОУ "Георги Сава Раковски", за да си спомнят за един човек, внезапно напуснал този свят. През изминалите 17 години чичо Тони, както го наричат учениците, освен продавача на лакомства, е и човекът, подарявал уроци по доброта.

"Спомням си, че всеки път, когато влизахме в магазина, той ни посрещаше с усмивка винаги и даже когато сме си забравили парите, а бяхме гладни, той ни даваше и казваше "нищо утре ще ми дадеш парите"...", спомня си Ани.

Няколко поколения ученици от столичното 22 училище се срещнаха в скръбта си от загубата на своя чичо Тони. Човекът, който всеки понеделник посрещал седмицата заедно с тях. Тяхна упора и доверен приятел в близкото магазинче до училището. Макар да си имат бюфет, в школото всички предпочитали да са при Тони.

Миналата сряда магазинът на усмихнатия продавач се оказал затворен. Бързо се разнесла вестта за неговата неочаквана смърт. Още в голямото междучасие пред магазина му било осеяно с цветя и свещи.

"Всички сме отраснали с него, 12 клас сме, всички сме минавали всеки ден от тука, говорили сме с него - когато ни е било трудно, когато не сме в час или просто сме закъснели, сядаме тука, пием кафе с него и просто оправяше деня на всички. Той беше част то нас, той не беше външна част от училището, той беше част от училището", разказва Николина.

Седемнайсет години чичо Тони е бил неразделна част от живота на учениците в 22 училище. Ходил е с тях на екскурзии, на всеки техен бал...

Работил по тринадесет часа на ден, споделял пред колегите си от съседните магазинчета, че работата не му тежи - напротив.

"Животът му беше тука, не знам в семейството какво е било - но животът му беше тука. Безкрайно беше отдаден на децата, непрекъснато казваше - те ме зареждат с енергия. Много се разбираше, канеха го навсякъде - на празник - си го канеха", казва Славка Николова.

Училищното ръководство подкрепило идеята на децата да сложат на входа на училището си портрет на учителя по доброта.

"Всички много го обичаха и беше невероятно мил с всички. Веднъж беше казал, че животът е низ от понеделници и петъци". И след смъртта му - петъкът беше в седмицата единственият слънчев ден. Преди това всички бяха студени, ветровити. Петъка грееше слънце - това е неговият ден", споделя Лейла.

"Децата имат нужда от доброта и любов в живота си - нещо, от което ние много отдавна сме ги лишили. Освен да им дадем пари и дрехи, които да облекат, хубаво би било да им дадем и усмивки, и повече обич и да ги подкрепим положително. Това което ние не правим, а чичо Тони е правил през много години за тях", коментира Елена Кърпачева, психолог на 22 СОУ "Георги С. Раковски".

Тайната в педагогиката на чичо Тони може би се крие в това да изслушваме околните си и да търсим доброто около нас. Явно децата са отивали при него, защото е давал нещо, което не се заплаща с пари - близост,

мъдрост и най-вече искрена любов! Засега магазинът на чичо Тони остава затворен.