Папата отправи неделната молитва "Царица Небесна"

Пълен текст на размишлението на папа Франциск преди Богородичната молитва "Царице Небесна" - VaticanNews

Скъпи братя и сестри,

„Христос Воскресе!

С тези думи, от древни времена, в тези земи на България християните – православни и католици – си разменят поздравления през пасхалното време: Христос Воскресе! Те изразяват голямата радост за победата на Исус Христос над злото и над смъртта. Те са потвърждение и свидетелство за сърцевината на нашата вяра: Христос живее. Той е нашата надежда и най-хубавата младост на този свят. Всичко онова, което Той докосва става ново, изпълва се с живот. Затова, първите думи, които искам да отправя към всеки един от вас са: Той живее и те иска изпълнен с живот! Той е в теб, Той е с теб и никога не те оставя. Той върви с теб. Колкото и да се отдалечиш, до теб е Възкръсналия, който те призовава постоянно и те очаква, за да започнеш отново. Той никога не се страхува да започне отново: винаги ни протяга ръка, за да започнем отново, за да станем и да започнем отново. Колкото и да се чувстваш стар, заради тъгата - тъгата застарява - , негодуванията, страховете, съмненията и провалите, Той ще бъде там, за да ти даде отново силата и надеждата“ (Апостолическо насърчение Christus vivit, 1-2). Той живее, иска те изпълнен с живот и върви с теб.

Папа Ронкали и икуменическия диалог

Вярата във възкръсналия Христос се провъзгласява от две хиляди години във всяко кътче на земята, чрез всеотдайната мисия на многобройни вярващи, които са призовани да дадат всичко за провъзгласяването на Евангелието, без да държат нищо за себе си. В историята на Църквата, също тук в България, е имало пастири, отличили се със светостта на живота. Сред тях ми е приятно да припомня предшественик, който вие наричате „българският светец“, свети Йоан ХХІІІ, един свет пастир, чийто спомен е особено жив в тази земя, където той живя от 1925 до 1934. Тук се научи да цени традицията на Източната църква, установявайки приятелски отношения с останалите религиозни вероизповедания. Неговият дипломатически и пастирски опит в България остави толкова силен белег в сърцето му, че го подтикна да спомогне в Църквата перспективата на икуменическия диалог, който получи значителен импулс през Втория ватикански събор, пожелан именно от папа Ронкали. В известен смисъл, трябва да благодарим на тази земя за мъдрата и вдъхновяваща интуиция на „добрия папа“.

България: кръстопът за различните религии

На прага на този икуменически път, след малко ще имам радостта да поздравя представителите на различните религиозни вероизповедания в България, която, въпреки че е православна страна, е кръстопът на който се срещат и диалогират различните религиозни изрази. Любезното присъствие на тази среща на представители от тези различни общности, показва желанието на всички да вървим по този път, все по-необходим всеки ден, „да приемем културата на диалога, като начин, общото сътрудничество като поведение, взаимното познание като метод и критерий“ (Документ за човешкото братство, Абу Даби, 4 февруари 2019).

Уважението и обичта към Българската православна църква

Намираме се близо до древната църква „Света София“ и до патриаршеската църква „Свети Александър Невски“, където, преди малко се молих в памет на светите Кирил и Методий, евангелизатори на славянските народи. В желанието да изкажа моето уважение и обич си към почитаната Българска православна църква, имах радостта да поздравя и прегърна моя Събрат, Негово Светейшество Патриарха, както и митрополитите на Светия Синод.

Да се разпознаваме и почитаме като чеда на един и също Отец

Нека се обърнем сега към Блажена Дева Мария, Царица на Небесата и на земята, за да се застъпва пред Възкръсналия Господ, да дари на тази възлюбена земя все по-необходимия импулс да бъде земя на среща, в която, отвъд културните, религиозните или етнически различия, да можете да продължавате да се разпознавате и почитате като чеда на един и същи Отец. Нашата молитва се изразява с химна на древната молитва „Царице Небесна“. Ще я отправим от тук, в София, пред несебърската икона на „Св. Богородица-Врата Небесна”, много скъпа за моя предшественик свети Йоан ХХІІІ, който тук, в България, започна да я почита и я носеше със себе си до смъртта си.