Възгледите на Тръмп и Клинтън за външната политика

Популистки изолационизъм или конфронтационен износ на демокрация. Това е изборът на външни политики, пред който ще бъдат изправени американските избиратели на 8 ноември, ако се съди по характерната за кампаниите на Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън словесна агресия. Двамата са на коренно противоположни позиции по отношение на НАТО, Русия и Близкия изток.

"НАТО е една от най-добрите инвестиции, които Америка някога е правила. От Балканите до Афганистан съюзниците ни винаги са споделяли бремето на Съединените щати." Авторът на тази фраза е Хилари Клинтън - кандидатът за Белия дом, който се представя като глас на здравия разум в определянето на бъдещето на Америка.

Посланието на Доналд Тръмп е популистко - "Америка на първо място". И затова той е готов, поне на думи, да жертва въпросната най-добра американска инвестиция.

Доналд Тръмп, кандидат-президент на САЩ от Републиканската партия: "Много страни членки не си плащат полагащия им се дял. Това означава, че ние ги защитаваме, а те ни ограбват. Не искам да го правя, но ако не отделят достатъчно средства, ще трябва да напуснат. И ако това означава НАТО да се разпадне, нека се разпадне."

Това изказване на Тръмп през април тази година шокира най-много източноевропейските членки, които разчитат именно НАТО да обуздава агресивните импулси у Русия. Още повече - Тръмп многократно по време на кампанията демонстрира топли чувства към руския президент.

Доналд Тръмп, кандидат-президент на САЩ от Републиканската партия: "Не познавам Путин. Но той казва добри неща за мен и ако се разбираме с него, ще бъде добре."

Отношенията на Вашингтон и Москва са в основата на външнополитическите различия между Клинтън и Тръмп. Хилари, която само преди 7 години искаше рестарт с Русия, е убедена, че Путин е враг с потенциал да повлияе на американския електорат чрез необявена кибервойна.

Хилари Клинтън, кандидат-президент от Демократическата партия: "Очевидно е, че това идва от най-високите етажи на руската власт, от самия Путин. Най-важното сега е дали Доналд Тръмп ще осъди тази практика и ще отрече, че иска да спечели изборите с помощта на Путин."

Намеренията на Клинтън спрямо Русия и производните кризи за Америка - като тази в Близкия изток, не са достатъчно ясни. Чрез категоричния отказ да праща армията в Сирия тя намеква, че готова да следва курса на Барак Обама. През 8-годишното му управление Вашингтон се прости с имиджа на глобален хегемон и дори в редките случаи на намеса в чужбина, като в Либия например, осъществява т.нар. водене от втора линия. Краят на войната в Сирия, според Хилари, трябва да започне със забранени за полети зони и да мине през смяна на режима в Дамаск. Русия обаче е против.

Тръмп от своя страна пропагандира, че ще е президент на Америка, а не на света и затова ще спре т.нар. износ на демокрация. Затова, според него, Путин и Башар ал Асад са добрите в сирийската игра.

На фона на тези два външнополитически курса, изборът на американците на 8 ноември, изглежда, пак се свежда до тона на цялата кампания - неуравновесеният Тръмп, на когото не може да се разчита да държи ядреното куфарче, или "ястребът" Хилари, за която и Тръмп, и Москва твърдят, че ще отприщи трета световна война.