За българските сладкиши на брега на Темза

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

В момента, в който българите преминат отвъд границите на родината ни, те се превръщат в посланици на родната култура пред света. В духа на коледните празници репортерът ни Ивайло Гюров разговаря с един от най-известните наши сладкари по света. Лесно ли е за един българин да започне собствен бизнес в Обединеното кралство и на каква почит са българските сладкиши в Лондон ще видим в следващия репортаж.

Не се учудвайте, ако при следващото ви посещение на британската столица усетите миризмата на български сладки. Виновникът е Иван Александров, който вече 2 години прави британците почитатели на родната ни кухня. И както става с много успешни истории, Иван е бил на път да се размине с успеха още в гимназията.

Иван Александров: "Ние се бяхме оформили една групичка, в която решихме всичките къде ще ходим. Решаваме, че ще станем сервитьори и така бяхме се упътили натам, нали подаваме си документите, но моята госпожа Влахова, нали да я поздравя за което, за избора, каза "Въобще не ме интересува". Гледам си аз списъка - сладкар, разделен от всичките. Направо ми прилоша "Как сладкар?! Това е абсурд! Никога няма да стане! Няма да ходя! Напускам училище!" и всъщност тя ми каза "Ей, момченце, ще ми благодариш!"

След като успява да изучи занаята в няколко софийски сладкарници, желанието за достигане на по-добър стандарт за него и семейството му го изпращат първо в Дубай, а после и в Лондон. Сега Иван работи като сладкар в един от най-луксозните централни хотели на британската столица. От любов към занаята е започнал да приема поръчки дори и в домашната си кухня. 

Иван Александров: "Моят бизнес по-скоро в момента е да речем един много мъничък бизнес, но спокойно мога да се издържам с него. Надявам се някой ден той наистина да се превърне в моя сладкарница, в нещата, които аз си ги правя."

Натъжава го мисълта, че у нас държавата по-скоро пречи на предприемачите. Въпреки това, не се е отказал от завръщането у дома, при брат си - известния актьор Владимир Карамазов.

Иван Александров: "Надявам се, че това нещо един ден ще се промени и надявам се, наистина много се надявам, че ще се върнем един ден и детето ми ще бъде до баба си, до дядо си, до всичките приятели мои. В смисъл ще говори български, а не в момента, когато то расте и ... английския език му е по-близък от българския за жалост."

Как тогава със съпругата си поддържат българското в тяхното дете?

Иван Александров: "Много е трудно, но го поддържаме. Много се стараем ... непрекъснато брат ми му носи книжки от България, той си ходи непрекъснато там. Имаше една случка, която ... това са, в смисъл, нещата по морето са тези. В смисъл много е забавно, но до една степен много е и жалко. Владо Пенев, го поздравявам и него, разказваше тази случка, като виц. Отишли баба и внуче на море, внучето от Англия и бабата нали не искала детето да влиза в морето и той нали казал "Come on, бе, бабо! Come on! Няма jellyfish."

Тази година Иван ще посрещне празниците в Лондон, където ще му гостува и брат му. Зарекъл се е да приготви сам всички ястия по примера на баба си и в духа на българските традиции. Всъщност благодарение на торта в духа на българските традиции потръгва и бизнесът му през тази пролет.

Иван Александров: "Всъщност един ... за българин я направих. Искаше да зарадва своите сънародници тука в България и ме помоли нали от България, че идва в Англия, да направя торта, която да е с български мотиви. И аз реших, че "Край! Ще почна да мисля нещо, което да не е българското знаме или такива неща." Измислих една ... момиче в народна носия. Пуснах я в интернет. Съвпаднаха празниците - не знам как го уцелих това нещо, че с тортата съвпаднаха българските празници. Просто се завъртя колелото страшно много с българските неща. На мен ми тръгнаха ... всичко ми тръгна в положителна насока и може би това ми е най-сладкият момент и може би тази торта ми е най-сладката за мене."

Казва, че българската сладкарска кухня вече има много почитатели в града на Биг бен.

Иван Александров: "Някак си нещата, които са английските ... техният стил е по- ... много сухи неща ядат. Просто това е наложено като техен вид сладкиш и те го ядат страшно много. И като пробват нашите неща - по-сиропирани, по-кремови неща и всичките англичани, всичките чужденци много им се впечатляват на нашите торти. Имам комшии англичани, които ги каним на наши рождени дни и като пробват просто са очаровани от това нещо. И следващият път "Може ли една такава торта същата като от вашите?"

Казва, че добрите сладкари ги има навсякъде по света, въпреки че "най-добър сладкар" не съществува. Въпреки че и двамата с брат му са завършили гимназията по туризъм със сладкарство, когато се съберат заедно, готви само Иван.

Иван Александров: "Той обича много сиропираните торти, такива да бъдат много торти сиропирани и много с крем вътре. И той решава "Не, Иване, сега ще ти покажа как се прави торта във вкъщи! И ще я правя аз тортата." Почва той да прави тортата, нали горе-долу след час и нещо вече я е прибрал в хладилника да стяга. Отваряме след един час хладилника - просто то не е торта! То е нещо течен - събираш го с лъжици, за да можеш да го събереш. Готвихме, ако това може да се нарече готвене заедно, очакваше гости вкъщи, в тях, и обажда ми се по телефона "Трябва да готвя, Иване, кажи ми какво да правя! Какво да купя?" И аз му казвам "Какво ще правиш? Месо ли?" - "Да месо, защото е най лесно!" И от магазина ми звъни и ми казва "Какво месо да купя сега?! Тука има 100 хиляди меса! Как да го избера това месо?!" И аз казвам, нали, какво месо да вземе, по какъв начин да го вземе, какви подправки да вземе и се готвеше по телефона. "А сега ги маринова и тука "Колко да сипя от това нещо?!" Най-малкото е, че той се изнервя, а аз за мене всеки трябва да знае горе-долу елементарни неща, но не е така, уви. Не е така."

В момента Иван най-много иска да си стъпи на краката в Англия. Въпреки това, вече си представя как радва българските почитатели на сладкишите.

Иван Александров: "Много ще се радвам, да се върна един ... в България като се завърна, първо да си направя моята сладкарница българска, с моите неща, моите виждания за нещата там. И да почна да ги правя за България тези неща, да ги радвам."

И накрая - една от любимите коледни рецепти на Иван.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад