От първо лице: да преживееш снежния ад

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Тримата българи, които бяха в Хималаите, се прибраха благополучно. В специално интервю за БНТ Румен Воденичаров разказа как с двете му дъщери Илияна и Румяна се разминали с бурята за броени дни. Минали точно по маршрута й, но когато се развихрила стихията, вече били в безопасност в столицата на Непал - Катманду. Октомври е най-подходящият за трекинг в Хималаите, затова и в планинала е имало страшно много туристи. Най-много били израелците, японците и китайците. От България било само семейството на Румен Воденичаров. Той е алпинист, химик и политик – един от основателите на СДС, бивш кандидат за вицепрезидент. С него се срещна Пенка Ангелова.

Току-що бяхме завършили един втори трекинг, който минава под върховете Южна Анапурна и Хинчули и стига до популярния хълм Пуун Хил, от който има прелестна гледка на всички тези 8 и 7-хилядници, които заобикалят така нареченото светилище на Анапурна.

Както винаги ни съпътстваше късмет. Имаме случай, когато сме сбърквали пътя в подобна буря и сме минавали през превал, който е близо 6 хиляди метра. Имаме друг случай, в който прекарахме 2 денонощия на самия Торонг ла, на самият пас, на който става трагедията - 5400 метра. Така че това, което сега се случи с туристите, с нас се е случило през 1983-та година, когато за първи път преминахме през този пас.

Вие на какво станахте свидетели?

По пътя към столицата във втория по големина град научихме, че в Бенгалския залив е минал неочаквано циклон със скорост 195 км в час и тогава аз на шега казах на моите спътници, че тази крушка може да има опашка, тоест че тази опашка може да стигне до Хималаите, защото разстоянието е 200 - 400 км и действително природата с глобалното затопляне и промените в климата си направи тази шега и стана нещо като дъжд по време на Коледа. Неочаквано в най-прозрачния, най-слънчевия месец за трекинги, така се нарича високопланинският туризъм в Непал, се развихри този циклон и натрупа сняг достатъчен, за да започнат да течат лавини и тези лавини взеха жертви от неподготвени туристи.

Сега скитат огромен брой туристи. Повечето от които не са виждали сняг. Горе като заваля сняг, израелците започнаха да се радват и да снимат снежинки. Можете да си представите тези туристи каква опитност имат на един превал, който е на височината на най-високия връх в Европа.

Това е връх Гангапурна, един от върховете, които заобикалят светилището. Виждате, че навсякъде са надвиснали висящи лудници, които събират сняг, след което се откъртват и ако си на пътя им, естествено ставаш жертва.

Какво е най-важното в такава ситуация? Преживял сте подобно нещо преди повече от 30 години.

Да, ние бяхме на същия превал, в същото такова време, без да подозираме, че можем да станем жертва на лавини, макар че всички бяхме опитни алпинисти, и просто седяхме и чакахме. Никакво движение, под една скала на сигурно и седяхме и чакахме, докато се откри отново пътят и успяхме да преминем през Торонг ла. Но тогава ние направихме една груба грешка за днешните разбирания - изкачихме се много бързо от светилището за хиндуистите Мункинат, което е на 3800 метра, направо на 5 хиляди и 400 метра. Хвана ни високопланинската болест, при което човек може да е културист, може да е много голям шампион, но става на парцал за 24 часа.

Тука?

Виждате тези лавини, които падат непрекъснато. Всеки следобед вали по малко сняг и после излишният сняг се свлича на лавини, когато обаче падне метър или метър и половина сняг, както е било в случая, ето тези лавини вече стават смъртоносни. Това е моя милост.

Това ли е най-популярният маршрут, където е дошла бурята?

Това е най-популярният и най-дългият маршрут. Но той се минава и от българки. Знаете, че има 2 журналистки - Екатерина Бончева и Мира Янова, които го минаха.

При такава буря, вие познавате добре мястото, има ли човек къде да се скрие?

Има на самия пас. Ето тази снимка е многозначителна, защото ние преживяхме една такава буря и виждате, че палатките ни са почти затрупани от сняг. Те са вече разровени, но виждате колко сняг е паднал само за 24 часа. Тогава имаше 23 жертви, сега жертвите са към 50. Става въпрос за 87-а година, в района на Ама Даблам. Това е нашата научна експедиция и виждате, че палатките ни са почти затрупани от снега и в това време не трябва никакво мърдане.

Кое е онова, което привлича хиляди в Хималаите?

Това са първо невероятните гледки, които са природни феномени, които не се срещат на други места. Второ това са хората, които изповядват най-различни религии и традиции, добри хора, трудолюбиви. С невероятен труд отвоюват територии в планината и на 4 хиляди метра отглеждат зелки, карфиол, ябълки и какво ли още не. Така че никакви проблеми няма човек, който пътешества, със спането и с прехраната там.

Хималаите са по джоба на всеки българин. Разходите са 15-20 долара на ден. И другото, което трябва да знаят, че когато ги застигне подобна буря или природен катаклизъм, трябва много добре да владеят първата хватка на джудото - бързо бягане надолу. В противен случай височинната болест, лавините, а и вятърът стават много сериозна опасност.