Възрастна жена върна изгубени 17 хиляди лева

Възрастна жена, която живее с 250 лева пенсия, върна изгубени 17 хиляди лева на свой съгражданин в граничния със Сърбия град Кула. Стефка Петрова намерила парите в чанта сред купчина изхвърлени стари дрехи. С почерпката, която получила от щастливия им собственик, си купила лотарийни билети.

79-годишната Стефка Петрова започва разказа със странен сън в нощта срещу Петковден. Смята, че точно тя трябвало да намери парите, защото не всеки би постъпил като нея.

Стефка Петрова: „Нощта срещу Петковден сънувам един грамаден кораб син, синьо-сиво такова. Аз съм на него с най- големия син Пламен… Пътуваме, пътуваме и в един момент стигаме до някаква пропаст и аз викам корабът, корабът ще падне, връщайте се, връщайте се деца…

Сутринта, то вече след един–два часа се разсъмва и аз, синът ми има свине с прасенца, на края на града има едно дворче и аз отидох, та ги нахраних…

И си дойдох, ама беше ме поканила една приятелка… то вече преваля станало следобед, колко часа не гледам и срещам Витали, той живее на втория етаж, тука под мене живее. Има пет магазина момчето с едно момче, момчето не го познавам кое е и това момче носи дрехи, анцузи, такива фланелки в ръката си и отива да ги хвърли в контейнер. Хвърли ги. Аз викам абе, момче, в София ги слагат на контейнера, та като мине някой и са му нужни, да ги вземе. Върни се ги извади. Той не се върна. Аз се качих горе. Облякох се да ходя при приятелката, обаче нещо ми рече, иди виж, може да има някакъв анцунг. Някаква каишка аз видях такава и то с каишката тръгна и една торба. Мръсна омазана торба. Рекох о аз ще взема тая торба да си я нося през рамо, ще си я изпера.“

Едва вечерта жената отворила чантата, от притеснение, че не са нейни, дори не преброила парите.

Стефка Петрова: „Викам дай да видя, има ли нещо тук. Като отворих, ау, много пари и гледам има и лична карта. Аз не виждам. Вземах си очилата, като погледнах на Витали...“

„Нощта не съм заспивала и една секунда. Палих свещичка, ходих из къщата. Кошмарна нощ, докато стана шест часа. Шест и половина се облякох и магазина работи от седем.“

Възрастната жена успяла да се свърже по телефона с Витали, за да му върне парите, дори не знаела колко са.

Стефка Петрова: „Дадох си ги, момчето ги взе и си замина. Вика лельо Стефке, за Нова година ще имаш подарък. Не съм, нямам нищо общо с тези пари, да имам някаква заслуга. Негови са си..“

Парите били от оборота на магазините. От благодарност Витали и оставил за почерпка, а жената си купила с тях лотарийни билети.

Стефка Петрова: „Вярвам, че има някаква сила, дето ръководи този свят и това дето е чуждо не ми трябва. Аз искам децата да са ми живи и здрави, а не такива грехове да имам на душата, да взема на човека парите. Не, не, не мога това да го направя. И за миг не помислих, че трябва да ги прибера тези пари.“

След случая възрастната жена дори не споменала за намерените пари, но в града отнякъде се чуло. Познати дори я укорявали. В малкия граничен град не са изненадани от постъпката, защо познават Стефка Петрова като вярваща и почтена жена. Дълги години тя работела в местния магазин.

Борис Бранков, съгражданин: „Това е голям жест да намериш толкова пара. Всеки вика, не би ги дал, ама не е честно.“

Райна Иванова: „Целият град знае за нея, че е добра и справедлива жена.“

79-годишната Стефка Петрова продължава да живее с пенсията си, не се оплаква от болести и лишения. Надява се билетите от лотарията да и донесат печалба.