77 билки и половина

За модерния човек 24 юни е ден, който с нищо не се различава от останалите. Забързани в ежедневието си, по-скоро си припомняме традициите, с които години наред е бил чакан и посрещан един или друг празник. Днес честваме Еньовден - ден, носещ късмет и изцеление. Хората, верни на традициите, бързат да съберат билки още преди изгрев слънце. По стара народна традиция на Еньовден се берат 77 билки и половина за всички болести и една без име. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест няма. Всъщност и за нея има половин билка, която само определени билкари могат да намерят в потайната доба на еньовската нощ.

На 24 юни Църквата почита църковния празник Рождение на Св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден. Българите го наричат още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. На Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се - „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява.

Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден - в Софийско, Иванден - в Западна България, Иван Бильобер - в Североизточна България.

Еньовден се празнува от много страни в света. На английски се нарича midsummer day. Във Великобритания хипита, друиди и др. се събират в Стоунхендж. Там посрещат първите слънчеви лъчи.

С този празник са свързани обичаи за здраве, обич, плодородие и задомяване, както и обреди и ритуали със символичен и магически характер. На този ден, за здраве и опазване от зли духове, италианци и французи изпълняват обреда „прескачане на огън“. В японската народна традиция магията на красотата е материализирана в празника на японската цъфнала планинска вишна (Prunus pseudocerasus) – сакура, а хората изпълняват ритуалите „пролетно изкачване по планините“ и предсказване на оризовата реколта“.

В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла. В Украйна е известен като Ивана Купала (Купайла), както и в Беларус. Името е народното прозвище на св. Йоан Кръстител, тъй като наслоените по-късно християнски вярвания отнасят този ден към рождението на светеца.

Във фолклора Купала представлява кукла (чучело), направена за празника. По време на празненствата тази кукла ритуално е удавяна във вода; същевременно са разпалвани големи огньове, които са прескачани от участниците в обреда с цел осигуряване на плодородие. В нощта преди празника се прави традиционно къпане. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ.

В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене и прескачане на огньове, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.