Ал Пачино

"Надявам се, да ме възприемат като актьор, защото никога не съм искал да бъда филмова звезда"

Алфредо Джеймс Пачино, наричан още Сони. Роден на 25 април 1940 в Южен Бронкс, Ню Йорк.

Един от великите актьори във филмовата история през значимите за киното години - 70-те на ХХ век.

Родителите му /Салваторе и Роуз/ се развеждат, когато е още малък. Пачино често прекарва времето си в преповтаряне на истории и гласове на герои, които е гледал във филми - това е едно от любимите му занимания. Скучаещ и немотивиран в училище, младият Пачино открива своето пристанище в училищните постановки - интерес, който ще формира цялата му кариера. Докато играе на театрална сцена, преживява дълъг период на депресия и бедност, дори взема назаем автобусни билети, за да отиде на прослушване. През 1966Г. учи в Школата по актьорско майсторство на Лий Страсбърг, основател на "директния метод на игра", превърнал се в запазена марка на поколението актьори от 70-те. Нарастващата популярност в театъра му носи наградата "Тони" за спектакъла "Носи ли тигърът вратовръзка".

Първият игрален филм бележи леко приземяване след сценични изяви, спечелили му слава и уважение: той е наркоман в "Паника в Парка на дрогата"/1971/, скоро след дебюта в "Аз, Натали" /1969/. Но това, което ще последва, ще промени живота му завинаги.

Ролята на Майкъл Корлеоне в "Кръстникът"/1972/ е една от най-обсъжданите и търсените в историята на киното. Робърт Редфорд, Уорън Бийти, Джак Никълсън, Райън О'Нийл, Робърт де Ниро и много други са отхвърлени, защото режисьорът Франсис Форд Копола залага своето сърце и интуиция на непознатия италианец . Всички в студиото - продуцентите, кастинг-екипът, никой не иска Ал Пачино във филма. Но Копола, след тежки убедителни преговори, побеждава, докато Пачино изпитва постоянен страх от уволнение и замяна във всяка минута от периода на "ужасните" снимки. Ролята е кариера - хит, който ще му донесе първата номинация "Оскар" от Академията - за поддържаща мъжка роля. Вместо да поема по-леки проекти за повече пари, Пачино хвърля усилия в "тежки" филми като реалистичната криминална драма "Серпико"/1973/ и трагичната действителна история за банковия обир в "Кучешки следобед" /1975/. Недоволният и самовзискателен артист смело избира ролите си и отново е номиниран за най-добър актьор в три последователни години.

Прави голяма крачка с правосъдния сюжет в "Справедливост за всички" /1979/ - с нова номинация "Оскар". Това ще бъде първият сигнал за предстоящия лош момент в кариерата с "Автора! Автора!"/1982/. Фундаменталната грешка ще дойде с "Революция"/1985/, който не тръгва добре още от подготовката - екипът се разпада, времето е ужасно, Пачино се разболява от пневмония. Постоянните промени в сценария допълнително съсипват почти проваления проект. В резултат, актьорът напуска киното през следващите четири години. Завръща се към своята първа любов - театралната сцена, на която принадлежи и дължи. След доброволното изгнание, отново зареден, се завръща във върхова форма на екрана с "Море от любов"/1989/.

Започва втората фаза в кариерата - с поглед назад към фамилия Корлеоне в "Кръстникът ІІІ"/1990/. Участва в първата си комедийна роля в "Дик Трейси" /1990/ и получава поредната номинация за поддържаща мъжка роля. Потапя се в романтика с "Франки и Джони" /1991/.

И така до 1992 година, когато най-накрая печели първия си "Оскар" /21 години след първата си номинация/ за изключителната актьорска игра с ролята на слепия полковник-ветеран от войната в "Усещане за жена" /1992/. Комбинацията от перфекционизъм и харизматичност сякаш предопределя ролята като скроена точно за него. И се превръща в ненадмината класика. През следващите години Ал Пачино става по-гъвкав в избора от бизнеспозиция - често отхвърля големи роли в големи филми с много по-голяма лекота, в сравнение с високите си лични изисквания от своите луди години: отхвърля ролята в "Роден на 4 юли" /1989/; отхвърля ролята в "Апокалипсис сега" /1979/; отхвърля ролята на Хан Соло в "Междузвездни войни" /1977/; отхвърля ролята в "Хубава жена" /1990/; отхвърля ролята в "Аленият прилив" /1995/... Поканен от режисьора Франсис Форд Копола за образа на капитан Уилърд в "Апокалипсис сега", актьорът любезно отговаря, че "би направил всичко друго за Франсис, но не и да тръгне с него на война."

Снима в гангстерската класика "Пътят на Карлито" /1993/, в епичната криминална драма "Жега" /1995, реж. Майкъл Ман/. Завръща се към режисьорския стол в Шекспировата адаптация "Да откриеш Ричард" /1996/. Периодът се допълва от "Сити хол" /1996/, "Дони Браско" /1997/, "Адвокат на дявола" /1997/. Отново работи с режисьорите Майкъл Ман и Оливър Стоун във "Вътрешен човек" /1999/ и "Всяка една неделя" /1999/.

Със сила, твърдост и внушителност Ал Пачино е "оригинал" в актьорската професия.

ЗАД КАДЪР:

- ненаситен фен на Шекспир и операта;

- през 2002г. хонорарът му възлиза на 10 млн. долара във филм;

- избран за №1 сред "Най-великите филмови звезди на всички времена" от Британския Channel 4.

- любимата му актриса е Джули Кристи;

- любимият му цвят е черният;

- признава Колин Фаръл за най-талантливия актьор от новото поколение;

- Ал Пачино е една от малкото холивудски знаменитости без сключен брак - има дъщеря Джули Мари от преподавателката по актьорство Йън Торънт; баща е на близнаци от дългогодишната му приятелка - актрисата Бевърли Д'Анджело; поддържал е дълга романтична връзка с партньорката си от "Кръстникът" - Даян Кийтън;

- неговите баба и дядо са от Корлеоне, Сицилия.

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ:

"Предполагам, моят проблем е начинът, по който се изразявам. Трябва да сте били заедно с мен 50 години, за да усетите онова, за което говоря."

"Надявам се, да ме възприемат като актьор, защото никога не съм искал да бъда филмова звезда."

"Хората винаги казват, че периодът на 70-те години е на красивите момчета, докато не се появих аз."

"Аз бях щастливец. Хора като Копола правеха филми, а аз получих възможност."

"Актьорът се превръща в емоционален атлет. Процесът е болезнен - моят личен живот страда."

Златна Романова