Ейдриън Броуди

"Аз не съм "новият Ал Пачино". Аз съм младият Ейдриън Броуди, благодаря."

Ейдриън Броуди

"Аз не съм "новият Ал Пачино". Аз съм младият Ейдриън Броуди, благодаря." "Баща ми казваше: "Нужни са 15 години, за да успееш само за една нощ". На мен ми отне 17 години и половина."

Роден на 14 април 1973 в Ню Йорк сити. Син на фотографката от унгарски произход Силвия Плачи и пенсионирания професор по история Елиът Броуди от полско-еврейски произход. Ейдриън израства в района на Уудхевън в Куинс, Ню Йорк, където често придружава майка си в работата й за "Вилидж Войс". На нея дължи своята признателност за свободата, с която отрано свиква пред камерата. 13-годишен вече има изяви на сцената на Бродуей и в телевизионни филми на ПиБиЕс /PBS/. Завършва Школата за сценични изкуства "Ла Гардия" в Ню Йорк и Американската академия за театрално изкуство.

Независимо от силната му роля в "Тънката червена линия" /1998/, времетраенето принуждава режисьора Терънс Малик да се лиши от голяма част от нея в монтажа. И въпреки последвалите изяви със Спайк Лий и Бари Левинсън Броуди все още не е звездата, която всички очакват да бъде, докато не е потърсен от Роман Полански за "Пианистът"/2002/ - с ролята на виртуозния еврейски пианист Владислав Шпилман, в окупирана от нацистите Варшава. Броуди извлича в брилянно изпълнение всичко, което притежава в наследство - произход, редкия диалект на своята баба-полякиня, спомените на баща си, загубил цялото семейство по време на Холокоста и на своята майка, избягала от комунистическа Унгария още като дете, в революцията срещу бившия Съветски съюз през 1956.

Броуди е единственият актьор, спечелил "Оскар" в компания от номинирани ексносители на наградата. През 2003, 29-годишен, той измества Ричард Драйфус в статистиката като най-младия номиниран, спечелил Наградата на Американската филмова академия /за главната роля в "Пианистът"/. Броуди е и единственият американски актьор, удостоен с Френската награда "Сезар". Сравняван е често с Робърт де Ниро или Ал Пачино заради своя атипичен образ на екрана и специфична визия.

Любопитно:

В подготовката за "Пианистът" се учи да свири на пиано с откъси от Шопен, сваля 15 кг от и без това стройната си фигура; оттегля се от реалния живот, изоставяйки колата и апартамента, защото се чувства отговорен към пострадалите полски евреи, чиято съдба изисква не само съчувствие, но и висока доза достоверност.

Първоначално разгневен заради счупения си нос в последната битка от снимките на "Лятото на Сам" /1995/, впоследствие отказва хирургична намеса, защото смята, че носът му е негова много специфична и лична особеност, която го отличава от другите, за да бъде поправян и сменян. Подписва договор за роля в "Хляб и рози" /2000/ без предварителен сценарий, защото вярва на режисьора Кен Лоуч. Преди снимките се потапя инкогнито в собствено разследване на имигрантския живот в Ел Ей - участва в събирания и сблъсъци, на които дори е разпознат от някои активисти, но прави уговорката, че е "под прикритие"....Упорито се бори и убеждава в своя полза продуцента Робърт Родригес и режисьора Нимрод Антал при избора на главната роля в "Хищници" /2010/. Печели ролята и качва 12 кг мускули за образа на Ройс...

ЗАД КАДЪР:

Почитател на хип-хоп музиката, с намерението да продуцира - любимата му група е "Бийтнътс", също от Куинс;

Като дете участва в магически спектакли за рождени дни, представяйки се като като "Изумителният Ейдриън";

През 2004 сп. "Ескуайър" го класира за "най-добре облечения мъж в Америка". Обича да шофира и притежава "Хамър". Близък приятел е с актрисата и режисьорка Азия Ардженто. Приятелство го свързва и с починалия Тупак Шакур, с когото заедно участват в малко известния "Куршум" /1996/. Сгодяван е за Елза Патаки след връзка, започнала през 2006, по време на снимките на "Манолете".

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ:

"Израснах без много пари, а родителите ми - с още по-малко. И това ми пази мястото. Наистина."

"Бях лудо, пакостливо дете, с богато въображение. Всяко свое преживяване се опитвах да пресъздам, така че актьорът в мен винаги е съществувал."

За работата си с Роман Полански в "Пианистът": "Снимахме сцена и той се обърна към мен: "Ейдриън, трябва да изкачиш сградата. Искам да се покатериш на покрива, да се измъкнеш през прозореца и да увиснеш, докато в същото време стрелят по теб. Искам да се плъзнеш незабелязано, да се хванеш за водосточната тръба и оттам да паднеш на земята". Аз попитах: "Някой опитвал ли е това преди?". А Полански отговори: "Холивудски актьори, хайде, ще ти покажа". И този 68-годишен мъж изкачи сградата, измъкна се през прозореца, плъзна се по покрива, хвана се за тръбата и скочи на земята, изтупа се и каза: "Ето, някой вече го направи. Сега си ти". ..."Той не беше спокоен с мен през цялото време. Не беше и особено любезен с мен, но никога неуважителен в оценката си за работата ми. Аз израснах. Не съм по-силен, но съм по-издръжлив заради Полански".

За спечеления "Оскар": "Интересно е да спечелиш "Оскар" като млад. Животът се променя, но аз съм си същият. Беше много полезно за кариерата ми, но се опитвам да остана на пътя, на който бях преди".

За сравнението с Ал Пачино: "Приветствам и оценявам сравнението. Но бих предпочел да бъде "първият Ейдриън Броуди, отколкото "новият Ал Пачино". "Аз съм младият Ейдриън Броуди, благодаря."

Златна Романова

"Манолете"

"Жертва"

"Нощен Манхатън"

Кампании Виж повече