Интервю с Огнян Балджийски

О.Б.: Здравейте!

Б: Намираме ви в планината. Обрекли сте й живота си. Как започна всичко?

О.Б.Като всеки юноша, дете - нещо го привлича. При мен се получи, че планината ме привлече повече от други неща. Може би родителите малко са ме подтикнали в тая посока.

Б: Честваме тази години 30 години от експедицията на Еверест. Казахте ми, че словенската експедиция, която единствена минава по Западния ръб и ние сме втората такава експедиция, много ви е помогнала. Ще ни разкажете ли как?

О.Б. Ами, струва ми се, че винаги, когато говорим за нашата експедиция, трябва да споделяме това, че преди нас словенските алпинисти бяха направили първото изкачване по този ръб, което окуражава всички следващи. Това е като едно. Второ, те ни предоставиха една добра информация за характера на маршрута и нещо, което е доста специфично за високите планини - те бяха оставили в долната част на маршрута, но най-трудна скална част, бяха построили и оставили една товарна въжена линия, която помогна много и на нас. Аз лично винаги с благодарност си спомням за тези смели, големи алпинисти от Словения.

Б: А за т.нар. български траверс какво ще ни разкажете?

О.Б. О, това е малко въпрос, който... Всъщност траверс от Западния ръб към Южното седло и от там през ледопада Кхумбу се получи, благодарение на това, че ние по Западния ръб, след като Христо не можа да слезе по обратния маршрут, започнахме да търсим път за слизане от върха, който да е много по-, достатъчно по-лек, по-надежден. И затова се обърнахме към индийската експедиция, която работеше през Западния циркус и Южното седло. И те ни разрешиха да ползваме този маршрут и предложиха даже гостоприемството на своите височинни лагери. Така че това беше един изход, благоприятен за нас, и се получи траверс.

Б: Една експедиция е невъзможна без шерпи. Да разкажете за тях.

О.Б. Еми, за шерпите много може да се разказва. Чисто и просто това са хора, израснали в планината, бих казал - много чистосърдечни. И когато човек се отнася с тях с приятелство, с доверие, винаги отговорът е бил също такова поведение. Много отзивчиви хора. Те не бяха в тази експедиция много на брой, но тяхното участие и техният принос в експедицията беше значим. Не само Дж. Ринджи, който тръгна с Христо, но и на няколкото останали височинни носачи.

Б: За Христо Проданов да ни разкажете ваши спомени...

О.Б. С Христо се познаваме много отдавна, от младежките ни години и в отделни периоди сме имали и едно добро приятелство, даже бих казал семейно приятелство. Толкова години се познаваме и толкова много думи са казвани за него, за всеки един от нас. Понякога тези... думите са били противоречиви по отношение на неговия характер, бих казал критични, но мен ми се струва, че не всички отчитаха неговата човещина и дълбоко приятелство, когато се свърже с някой приятелски. Всички тези, които са били партньори на Христо, обезателно знаят дълбочината на неговото приятелство.

Б: Всеки един от вас, 24-мата участници в експедицията, Еверест е бил мечта. Вие как се разделихте с мечтата да стъпите на този връх?

О.Б. Това е по-особен, просто въпрос, който може би не точно на мен трябва да ми задавате, защото моята функция в експедицията беше малко по-особена и аз не съм имал предварително мисълта, намеренията да изкача върха. Когато работехме там, в базовия лагер, през цялото време просто се стремях да подпомагам, колкото може работата на всички хора, да участвам и аз, но не съм имал амбиция да се качвам на върха.

Б: Посветили сте живота си на това да спасявате хора в планината. Как гледате на риска? Оправдан ли е той, когато целта може да се постигне само днес и сега?

О.Б. Ами може би не трябва директно да се свързва планинското спасяване и оказването на помощ в планините директно с риск, но такива моменти се случват понякога. Работата в планинското спасяване много често е рутинна, не е чак толкова рискова. Но се случва човек да попадне и в такава обстановка. Всеки един млад човек, а и по-възрастните - изпитват удоволствие, когато успеят да преодолеят себе си в някаква по-сурова обстановка, успеят да владеят себе си в по-сурова обстановка. Така че аз съм доволен даже от по-трудните моменти. А най-доволен съм, че миналата година навърших 50 години ефективна планинска спасителна дейност. Непрекъсната.

Б: И винаги сте работили и сте се намирали в планината, която обичате най-много?

О.Б. Така се подреди животът ми и не съм недоволен, напротив. Много ми е приятно и сега.

Б: Еверест промени ли ви и ако да, как?

О.Б. Много силни усещания, които естествено формират и погледа и характера, може би, на човек. Бих споделил, че не само мен, вероятно всички ни... не потресе, а как да кажа беше неочаквано приятна обичта на всички хора, които тогава ни посрещаха навсякъде. Просто до такава степен, че човек започва да си мисли - абе, има и хубави неща на тоя свят.

Б: Експедицията по какъв начин заздрави връзките помежду ви? Това е много сериозна проверка една такава експедиция за участниците в нея и за хората, които разчитат един на друг.

О.Б. Някакси спираме вниманието си върху тази експедиция - 84-а година по Западния гребен към Еверест, но за да стигнем дотам, всички тези участници и много други, които не успяха да се включат в състава, бяха преминали през своя живот многократни изяви в планината, много сериозни. Ние се познавахме в много добра степен предварително, така че ако нещо ни променя, то е продължителният контакт помежду ни в планински условия, който е продължителен не само по време на тази експедиция. Естествено тази експедиция внесе своя принос в нашите взаимоотношения. Аз мисля, че като всички хора и ние се различаваме понякога по мнение, становище, но във всички случаи приятелството продължава и то не се забравя.

Б: Имате ли спомени, които ви връщат назад във времето през изминалите 30 години във връзка с хората, с които сте били заедно?

О.Б. Много, много безкрайни неща за разказване - и съвместно ергенуване и преодоляване на по-трудни или по-леки маршрути, приятни вечери около... в бивака, в лагера, на хижи и т.н. Но не знам как да конкретизирам нещо. Не знам. Може би, тъй като през всичките тези години вниманието на хората, на нашата общественост, на планинарството, планинарите - се спираше и на личността Христо. Христо Проданов. Една спонтанност и мисля, че може би е хубаво да изразя и своите впечатления от Христо. Доста пъти е имало критични оценки към неговия характер, но моите възприятия са по-други. Христо беше просто един много добър алпинист, всеотдаен във всяко едно житейско начинание в живота си. Той просто не можеше да подходи към нещо - ей така, да пробва дали ще се получи или не. При него - захване ли се с нещо, беше, че трябва да се довърши. Не всички сме с толкова напорист характер. Може би това дава основание на някои да отправят критични бележки. Аз лично просто се... да не използвам суперлативи, но ми е било приятно да усещам тази негова твърдост, когато сме в планината, защото тя често пъти ни е извеждала на добър край.

Б: Накрая ми се струва, че е нужно да отдадем заслуженото и на хората, с които живеете. Вашите семейства. Вие сте им липсвали през по-голямата част от времето?

О.Б. Естествено е, и до ден днешен сме по планините, ние пак отсъстваме по някой и друг ден от семействата. Не може човек да не изрази благодарност към своите партньори в живота, партньорки, към жените. Още повече, че наближава... утре май е 8 март /усмихва се/. "Благодаря, Еми!" Какво друго?

Б: Благодаря и аз много.

/Интервюто е направено на 7 март 2014 пред Планинската спасителна служба на Алеко/