Интервю със Силвия Проданова

Б: Казват, че бащата е първата любов на дъщерята. Вие какво си спомняте от него. Била сте много мъничка тогава.

С.П. Моите спомени за татко са по-скоро сетивни. Била съм прекалено малка. Но си спомням тембъра на гласа, дългите му пръсти, топлия поглед, очите му. Спомените за татко се допълваха в годините с разказите на мама, с огромния снимков материал, с който разполагаме у дома. Но съм съгласна с вас - първата любов за дъщерята това е бащата.

Б: Ако можехте да върнете времето назад бихте ли го помолили да се завърне при вас на всяка цена?

С.П. Татко достигна мечтата си и знам, че е направил всичко възможно, всичко онова, което е било по силите му в онази нощ, за да се върне при мен. Повече от това не мога да искам.

Б: Какво бихте го попитали, ако можехте днес да поговорите с него?

С.П. Бих си поговорила с него за всичко. За емоцията при допира с природата, за любимата му класическа музика, за неговите концерти, на които се е разплаквал - нещо, което малко хора знаят за моя татко. Но бих споделяла с него всичко - спорта, музиката, театъра, киното. И той ми липсва в... в живота.

Б: Със сигурност щяхте да искате да му покажете неговата внучка. По какво искате тя да прилича на него?

С.П. Искам да следва мечтите си, както направи и нейният дядо. И не бих я спряла от мечтата й в живота, от най-голямата й мечта. Надявам се да бъде целеустремена като дядо си.

Б: Той е бил много амбициозен човек, същевременно много нежен, както казвате вие. Нямате нищо против тя да съчетае такива качества в характера си.

С.П. Не, нямам нищо против, разбира се. Но и тя, макар и на 8 месеца и половина показва вече своя характер, но и е много нежна като детенце. Така че, надявам се наистина да прилича поне мъничко на своя велик дядо.

Б: Възпитана сте и сте отгледана от една много силна жена, която е пазила жив спомена у вас за вашия баща. Но все пак понякога не сте ли чувствали като несправедлив факта, че той не е до вас?

С.П. Имам една изключителна майка, която с много труд и усилия успя да ме отгледа без моя татко. Нещо, което днес си давам сметка вече като майка, колко е трудно. Изключително съм й благодарна, но нищо не може да замени моя татко.

Б: Видях в архивите на телевизията картичката, която баща ви ви е изпратил от Еверест на 31 март 84-а. Пазите ли я?

С.П. Разбира се. Пазим я като реликва, като много скъп спомен. Това е последната картичка, която получаваме от татко, от върха, когато той ни пише, че ще се опита да яхне този Еверест.

Б: Той не само се опита - и успя.

С.П. Успя.

Б: Знам, че карате много хубаво ски, а понякога от алпинизъм изкушавала ли сте се самата вие?

С.П. Алпинизмът ме изкушаваше, но един поглед на мама ме спря и тогава реших, че може би ските, скоростта... е спортът, който много ме привлича.

/Интервюто е направено на 12 март 2014 по Скайп/