Лазаровден

Осем дни преди Великден, винаги в събота, празнуваме Лазаровден. Празникът е свързан със Свети Лазар, възкресяването му, сътворено от Иисус, и името му - символ на здраве и дълголетие.

В народните традиции и вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот и това се вижда ясно в обичаите на Лазаровден. На този ден се откъсват върбовите клонки, които ще бъдат осветени на Цветница и които вярващите ще отнесат в домовете си като благословия.

Това е денят за Лазаруване - посветителски обред за всички девойки, за да могат да минат под венчило. В народната традиция този обичай е символичната смърт и прераждане на детето в жена. Девойката вече има нов социален статус - може да си избира годеник и да бъде искана за невеста.

На самия Лазаровден малки и по-големи момичета - лазарки, обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Обичаят завършва на другата сутрин с ритуала "кумичене", при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа, се обявява за кумица и останалите ѝ отдават почит през цялата година.