Лим 10 години по-късно: Родителите на Антоана и Глория

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

За страховете, безсънните нощи, кошмарите и лудостта по пътищата разказват бащите на Антоана и Глория - две от момичетата загубили живота си в ледените води на река Лим на 4 април 2004 година. Венцислав Евтимов и Хараламби Ламбев вече 10 години живеят със своята борба за по-малко катастрофи и повече сигурност за децата. Тяхната история разказа репортерът Иво Никодимов за "Денят започва".

"За мен лично е може би един миг. Един миг, който в същото време е много къс, в същото време е ужасно дълъг, без най-любимото ми същество - дъщеря ми", сподели Венцислав Евтимов, баща на Антоана.

"Каквото е било преди 10 години, такова е и сега. Идваме всеки ден тук. Мъка е, сякаш един... и аз не мога да кажа какво е точна, ама... Сякаш едно очакване, че утре тя ще се върне", каза Хараламби Ламбев, баща на Глория Георгиева.

Бащата на Антоана и бащата на Глория казват, че не могат да преброят безсънните нощи през последните десет години.

"Спя по два-три часа нощем. Събуждам се 2 часа - 3, пия приспивателно и продължавам. Какво ме буди... сънувам кошмари", обясни Ламбев.

Най-големият кошмар и за двамата бащи става загубата на близък.

"В истинския смисъл страх да не би да се случи с още някой мой близък това нещо", сподели Евтимов. Това е най-големият му страх, добави той през сълзи. "Това да се случи с останалите живи, подобно нещо - непростимо е това. Моята дъщеря, малката, от две години учи в Дания - да е жива и здрава, ужасно ни костваше това нещо. Може да се случи всичко. И с мен, и с нея, и с майка й и близките, но някои неща - това е страх. Такива катастрофи се случват и ще се случват, и са нормални да се случват, и ще се случват докато няма хубави пътища и морал зад волана", категоричен е бащата на Антоана.

"Всеки ден пътувам и вие пътувате, така като гледам често, виждате какви хора, как карат. Те карат, някои от тях, нали, не всички хора - аз не го казвам като определение за всички - но много безотговорно се кара. Вие виждате по хиляда и колко човека, по 900 на година. То туй е... Или пият алкохол и карат. Е, вчера тук на центъра на селото човек, който линейкаджия е бил и се напил по обед и в 5 часа го хващат на центъра пиян", разказа бащата на Глория.

И за двамата бащи изминалите 10 години са време на борба със себе си и себеубеждаване, че живота си струва, заради другите.

"Борбата да оцелеем без децата си - може би на първо място. На второ място - борбата за живот, за да продължим, да направим по-добър живота на останалите деца. Както нашите, така и на останалите деца в България, като се опитвахме да променим някои неща като закони, предвижвания, пътувания, нощни, детски и т.н", заяви Евтимов.

На въпроса, обаче, дали виновните получиха своето наказание, той бе категоричен: "Не мисля! Не може причината да е в теб, шофьора Георги Измирлиев, който беше осъден на 4 години - за мен не е нормално да убиеш 12 деца, макар и неволно, да имаш 4-годишна присъда, която да излежиш в хотела на фирмата, в която бил назначен преди това "Пампорово 90". Не е нормално това нещо - да бъдеш 2 месеца в затвора и три години и десет месеца да бъдеш управител на хотел или домакин там, домакин на някакъв хотел, пансион в Пампорово с шофьор, с кола и т.н", заяви бащата на Антоана.

"Ако не беше това нощно пътуване, това интензивно каране - и аз съм шофьор, човек се измаря и 100% той е заспал. Обаче най-гадното в случая, според мен е, че той няма доблестта да се изправи и да каже: "Ей, хора, аз заспах, човешко е". И в съдилищата като ходихме, гледа нагло, сякаш нищо не е направил. И 1000 години да му дадат, нашите деца няма да се върнат. Поне да си го признае пред хората, пред Господ и т.н.", сподели бащата на Глория.

Бащата на Антоана и бащата на Глория казват, че през тези 10 години нищо не се е променило, въпреки много обещания и демонстрираните намерения след трагедията "Лим".

"Тук, в това село, като влизате в селото, на всеки 50 метра има убит човек на туй шосе", обясни Хараламби Ламбев.

"Катастрофи имало е и ще има. Въпросът е да ги направим колкото може по-малко и колкото може да намалим риска - тези катастрофи да се случват с деца. Това са тези десет години. Понякога човек си мисли какво ли не и се чуди дали нашите деца не отидоха наистина на по-добро място", каза Венцислав Евтимов.