Луи дьо Фюнес

"Човекът с 40-те лица в минута"

01:55, 22.02.2017

Луи Жермен Давид дьо Фюнес де Галарца е роден на 31 юли 1914 г. в Курбевоа, Франция. Баща му - Карлос Луи дьо Фюнес де Галарца, от бивш адвокат в Севиля, Испания, става ювелир на диаманти в Париж. Майката - Леонор Сото Регуера, е от смесен - испански и португалски - произход. Напускат Испания през 1904г. и имигрират във Франция, защото родителите им не одобряват техния брак.

Младият Луи дьо Фюнес обича да рисува и свири на пиано. Напуска училище и работи различни неща, но предимно като джаз пианист на "Пигал", предизвиквайки смеха на публиката всеки път, когато прави някоя гримаса. Една година изучава актьорство в школата "Симон". Тук създава някои полезни контакти, включително и този с Даниел Гелен. По време на окупацията на Париж през Втората световна война, Луи продължава да изучава пиано в Музикалното училище, където се влюбва в секретарката Жан дьо Мопасан, пра-племенница на писателя Ги дьо Мопасан.

Тя пък също се влюбва "в младежа, който свири джаз като бог". Женят се през 1943г. и имат двама синове, родени съответно през 1944 г. и 1949 г. Фюнес продължава да свири на пиано по клубове, съзнавайки, че екранът не би проявил интерес към нисък, слабоват и плешив актьор. Съпругата му и Даниел Гелен го насърчават да превъзмогне собствените си предразсъдъци. Филмовият дебют на Луи дьо Фюнес е през 1945, на 31-годишна възраст, и продължава с повече от 100 филмови роли през следващите 20 години....

Световната слава започва през 1960 г. след виртуозните му изпълнения в комедиите "Полицаят от Сен Тропе" /1963/ и трилогията "Фантомас" /1964/. Той брилянтно пресъздава портрета на френския полицай, чиято шумна свръхактивност, неконтролируем гняв и язвителен смях предизвикват ненадминат комичен ефект.

Фюнес е избран за "Най-популярния актьор" във Франция през 1968 и остава много популярен в цяла Европа през 70-те години на ХХ век. Независимо от кариерата на филмова звезда, той продължава да играе и на театрална сцена в красически спектакли. Актьорът е великолепен инструмент във филмови адаптации на театрални постановки като "Оскар" и "Скъперникът" на Молиер.

Прозвището "Човекът с 40-те лица в минута" е за актьора, изиграл малки роли в повече от 80 филма, преди да получи първата си главна роля и да се превърне в един от великите френски комици на всички времена. Партнира си с водещи френски актьори от епохата - Жан Маре, Милен Демонжо, Жан Габен, Фернандел, Бурвил, Колюш, Ани Жирардо, Ив Монтан. Сътрудничеството му с режисьора Жерар Ури създава незабравимия тандем Фюнес-Бурвил. Снима с Жан Жиро поредицата "Полицаят..". Приключвайки с полицейския образ, режисьорът Клод Зиди създава за него нов герой, богат на нюанси и откровеност в "Крилце или кълка", който безспорно е фаворитът във филмовата му колекция.

Луи дьо Фюнес изиграва повече от 130 роли в киното и над 100 роли в театъра. 40 години (от 1943 до 1983) е свързан в брак с една жена - съпругата му Жан Бартьоломи дьо Мопасан. Техният син - Оливие дьо Фюнес, след кратка актьорска кариера, остава пилот в "Ер Франс". Другият им син - Патрик дьо Фюнес, е доктор. Освен актьор, Луи дьо Фюнес е градинар, специалист по рози - много видове носят името му като "Розата на Луи дьо Фюнес". Комикът умира от сърдечна криза и усложнения след инфаркт на 27 януари 1983 в Нант, Франция. Погребан е в гробището "Селие". Негов паметник е издигнат в градината с рози на съпружеското имение.

ЗАД КАДЪР:

- избран за любимия актьор на французите след обществено допитване през 1968;

- упражнява характерното си стенание, гледайки филмите за "Доналд Дък";

- дублира гласовете на актьорите Тото и Ренато Раскел;

- ликът му е отпечатан на пощенска марка, пусната в употреба на 3 октомври 1998 г от Френските пощенски служби;

- собственик е на замъка "Шато дьо Клермон" близо до Нант в Атлантическа Лоара, Франция;

- изобразен е като комарджия в комикса на Лъки Люк "Едноръкият бандит";

- удостоен е с титлата "Рицар на честта" от Френския почетен легион през 1973;

- в периода 1964 -1979 филмите с негово участие седем пъти оглавяват бокс-офис класациите на Франция за най-успешни филми. Най-популярният му филм е "Голямата разходка" /1966/, събрал аудитория от 17.27 милиона зрители;