Луи Мал

Луи Мал: "Светът се вижда много по-добре през камерата".

Роден на 30 октомври 1932 в Тюмери, Северна Франция. Петият от седем деца в богата индустриална фамилия. Потомък на френски аристократ, развил производство от добив на захарно цвекло по време на Наполеоновите войни. Дядото Анри Бежен е основател на голямата захарна компания "Бежен-сеи". Семейството не одобрява ранния му интерес към киното, но през 1950г. дава своето съгласие да постъпи в Института за модерно кинематографично обучение в Париж. Работи като асистент на кинематографиста Робер Бресон, когато е нает от подводния изследовател Жак-Ив Кусто за оператор на "Калипсо". Скоро Кусто го издига до себе си като сърежисьор на "Светът на тишината" /1956/ и години по-късно го признава за най-добрия подводен оператор, с който е снимал.

"Асансьор за ешафода" /1958/ е "Асансьорът към славата" за Луи Мал. Третият му филм "Любовниците" /1958/ с участието на Жана Моро разчупва екранните табута в еротизма. През 1968г. Върховният съд на Съединените щати отменя обвинителната присъда "за неприличие" на кинотеатър в Охайо, представил "Любовниците". Режисьор от Новата вълна през 50-те и 60-те години на ХХ век, макар и нетипичен в техническо отношение, Мал изследва живота и смисъла. Твори и от другата страна на Атлантика, началото е с "Хубаво момиче" /1978/- филмът, с който Брук Шийлдс става "световна суперзвезда". Поддържащата актриса в същия филм е избрана за следващия американски филм на Мал - "Атлантик сити" /1980/ и това е началото на известността за Сюзън Сарандън.

В един от последните си френски филми "Сбогом на момчетата" /1987/ Мал се опитва да постигне катарзис от преживяното по време на Германската окупация във Франция през Втората световна война. На 12 години, той е изпратен в католически пансион близо до Париж, който е и убежище за някои еврейски студенти. Един от тях е негов приятел и основен конкурент за академичните награди. Като работник в училищната кухня, въпреки волята си, е вербуван за информатор. Директорът-свещеник е арестуван, а еврейските студенти - изпратени в концентрационни лагери. ..

На финала във "Ваня от 42-ра улица" /1994/ Луи Мал отново повдига завесата между живота и изкуството, докато театрали репетират Чеховия "Вуйчо Ваньо" и за пореден път работи с театралния режисьор Андре Грегори и актьора-драматург Уолас Шон, събеседник в "Моята вечеря с Андре" /1981/.

Извън киното "режисьорът на чувствата" има кратък двугодишен брак през 60-те с Ан-Мари Дешо, следва дълга пауза и късен 15-годишен брак с американската актриса Кандис Берген /"Мърфи Браун"/ до смъртта му от лимфома на 30 ноември 1995 г. в Бевърли Хилс, Калифорния.

ЗАД КАДЪР:

- преди да избере киното, изучава политически науки в Сорбоната в Париж;

- 40-ти в класацията "Великите режисьори на всички времена" на сп. "Ентъртейнмънт уикли";

- не обича да се повтаря, опитва да изследва нещо различно във всеки нов филм;

- президент на журито на Филмовия фестивал в Кан през 1993;

- баща на двама синове и две дъщери от различни връзки...

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ:

"Колкото по-дълго живея, толкова по-малко вярвам в идеите и повече се доверявам на чувствата".

"Светът се вижда много по-добре през камерата".

"Само когато паметта е изчистена от въображението, тогава филмите, които правим, ще имат истинска дълбочина".

"Внимавам да не се повтарям, като се опитвам да устоя на изкушението да се върна към нещо, което вече съм изследвал".

"Има нещо във филмите на Бресон, което ме вкарва в истинската френска традиция, дошла от Расин. Не мисля, че съм повлиян от Бресон, но много бих искал да бъда..."/за Робер Бресон/.

"Всеки филм е картина от живота, едно различно приключение. Той фиксира моето любопитство към момента, нещо като флирт. И в двата случая, вярвам само в любовта от пръв поглед".

*Златна Романова