ЛЮБОСЛАВА ТРАЙКОВА - ПРЕОБРЪЩАНЕ

16:48, 23.11.2015
ЛЮБОСЛАВА ТРАЙКОВА - ПРЕОБРЪЩАНЕ

В близката февруарска нощ Ира взе длетото от ъгъла с инструментите си в работилницата на ателието и застана пред тялото на спящия Даниел в спалнята. Чака часове без да помръдне, така изправено взряна в него. После се обърна на другата страна и завървя бавно, лутайки се насам-натам сякаш без конкретна цел и посока, но в крайна сметка се озова отново долу. По-рано през същия ден, който се пада вчера, защото сега минава полунощ, но тъй като е първи февруари, значи е било и в друг месец, миналия, купувачите бяха изпратили адвокат с договора за покупко-продажба и всички окончателни документи (защото имаше и предварителни, с клаузи и срокове) за авторски права, декларации и анекси, и Ира ги бе подписала - гласяха, че на следващия ден, демек първи другия месец, което се падаше гледано от вчера напред, утре, т.е. днес следобеда, щяха да дойдат да транспортират закупеното произведение. Времето бе понятие с относително значение за Ира и не веднъж по време на спор бе давала за пример случката с близнаците, която я бе впечатлила преди години - първото бебе се родило в единадесет часа и петдесет и седем минути на 31 декември, а второто в нула часа и две минути на първи януари и какво, по документи, излиза, че еднояйчни близнаци имат една година разлика, това е времето – пукнатината, разделяща еднояйчните близнаци, заявяваше вещо тя. Застанала като провинила се ученичка пред ангела, желязната глава на длетото проблясваше в оскъдната видимост на тъмнината. Улична лампа надничаше с кротка светлинка. Ира дишаше тежко и насечено, сякаш сънуваше бягства. Остави инструмента настрана, свлече се на пода и започна да се самозадоволява. Отстъпвайки в спора, който не би могла да спечели, завесата на тесния прозорец се помести от ръката на строгия зимен вятър. Затвореният въздух се подмокри в кондензиращ устрем да задържи напрежението. Ателието ухаеше на загрети между длани етерични масла от борови иглички. Насълзен орган, секрети, подбуждащи очите да плачат от удоволствие. Жадна за все по-големи глътки въздух, крадеше лакомо дъх в паузите между преглъщанията на сухо. Облизваше устни, прехапваше език, приближи се и засмука издадените повърхнини на каменната статуя, търкаше се в нея, нежна и топла като човек. Сляха се. Станаха едно, нито едно.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад