НИКОЛАЙ ПЕТКОВ - БОРХЕС И ДРУГИТЕ - ТАМ

16:34, 23.11.2015
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ - БОРХЕС И ДРУГИТЕ - ТАМ

Едно невъзможно място

Съвсем доскоро – до края на миналата седмица вярвах, че невъзможни места няма. Или ако ги има, те са там, където живеят сенкоядите - някъде между египетските мистерии и страниците на Борхес. За добро или за лошо, опитът доказа, че греша. Преди по-малко от 200 часа попаднах в едно невъзможно село. Името му е Чилингирово и при повече усърдие вероятно може да се намери на картата – на 5-6 километра, южно от Шумен, там някъде, където би трябвало да се срещат ченгелските и марашките пасбища. Село, което трябвало да показва, че винаги е било ничия земя; земя, на която никога не е имало нищо повече от една-единствена сграда – Спирка Чилингирово, известна още като дивдядовската гара. И тъй като не пътувам с влак, при все че живея само на километър от нея, никога не бях попадал там.

Но преди броени дни изпращах гости, които трябваше да хванат пътническия влак от Дивдядово за гара Горна Оряховица. Същият, който тръгва от Шумен в 15:58 и четири минути по-късно минава покрай Дивдядово. В тези четири минути моят гост, търсейки билетната каса, обиколи цялото село, огледа няколко пъти отвън и отвътре жп гарата и каза:

– Село с една-единствена къща! Къща без покрив, врати и прозорци! Със стени, по-крехки от паяжина! И аз, в очакване на Годо, цели четири минути ще живея тук.

– Ако не закъснее влакът - опитах се да се пошегувам. - Може и повече…

– Ами ако не спре?!

Разбира се, че въпросът беше смислен. Защо му трябваше на влака да спира на жп гара, където никой не слизаше и никой не се качваше. Само че този път пътници имаше и влакът трябваше да спре… трябваше, каквото и да значи тази дума… Поколебах се за миг какво да отговоря. Ясно беше, че движението на влаковете, подобно на лунните и женските цикли, си имаше своята предсказуема ритмичност, само че можех ли да нося отговорност за нея? Усетила моята объркана колебливост, тя мина в настъпление:

– Хей, човек, имаш ли представа в каква идиотска сцена играем - на някаква въображаема гара, в някакво въображаемо село, чакаме някакъв евентуален влак, който по велика Божия милост може и да спре…

– А, от друга страна, говорим за една цигара време. Дори по-малко. Точно две въздишки време. Защото локомотивът се вижда и спирачките му се чуват. И ако искаш да знаеш, само след 155 минути ще си на гара Горна Оряховица.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад