Обсадата на Плевен. 140 години от Руско-турската война (1877-1878 г.)

Гордиевият възел на Руско-турската война от 1877-1878 година е Плевен, твърдят военните историци и изследователи. Продължилите почти половин година боеве са изпълнени с много драматизъм и обрати, заради което битката за града справедливо е наречена „епопея“.

Победата при Шипка не оставя съмнение, че развръзката във войната ще е при Плевен. Там Осман паша успешно концентрира 35-хилядна войска благодарение на грешка, допусната от руския генерал Криденер. След превземането на Никопол на 4 юли командващият западния отряд на руските сили получава заповед за настъпление по посока на Плевен. Той обаче дава почивка на войските си. От това се възползва Осман паша, който необезпокояван прехвърля от Видин 23 хиляди войници и започва да строи укрепителни съоръжения на височини край града.

Осман паша (1832-1900)

От 20 юли до септември 1877-а съвместното руско-румънско командване предприема три неуспешни и кръвопролитни атаки срещу Плевен. След като загиват повече от 16 хиляди души руското командване взима решение да подложи града на обсада. Идеята е на талантливия военен инженер ген. Едуард Иванович Тотлебен, който обхожда руските позиции и заявява: „Четвърта атака на Плевен няма да има!“

В следващите три месеца войските на Осман паша остават изолирани в града. През октомври са освободени Долни Дъбник и Телиш. Обсадата на Плевен се затяга все повече. Османските власти реквизират от българското население в града зърнени храни, одеяла и топли дрехи. Хиляди умират от студ, глад и болести. В края на блокадата градът е почти обезлюден.

ген. Едуард Иванович Тотлебен (1818-1884)

В нощта на 9 срещу 10 декември Осман паша решава да пробие блокадата и да изтегли войските си към София. В обоза има около 2 400 ранени турски войници и цялото турско население на Плевен – около 200 семейства. Като опитен военачалник Осман паша решава пробивът на обсадата да е западно от града, при река Вит.

Чак на разсъмване руснаците разбират, че турските части се прехвърлят през реката. В 10:30 часа войските на Осман паша са отблъснати и пробивът на блокадата е ликвидиран.

В тези критични минути парче от руски снаряд ранява Осман паша в крака. В ранния следобед турският военачалник капитулира с цялата си армия близо до моста на р. Вит. Малко по-късно той предава сабята си на ген. Ганецки, командващ руските части между Долни Дъбник и Долна Митрополия.

На 10 декември 1877 година след 3-месечна обсада Плевен е освободен. На следващия ден в града пристига руският император Александър II. В къщата на плевенския търговец Иван Бацов той приема капитулиралия Осман паша и в знак на уважение към способностите му на военачалник му връща сабята с думите: „Носете я със себе си и в плен.“

"Капитулацията на Осман паша" худ. Н. Овечкин

Освобождаването на Плевен има изключително значение за изхода от войната. Ръцете на руското командване за бързо зимно настъпление по всички направления са развързани и около 100 хиляди руски и румънски войни са пренасочени към другите фронтове. Почти месец след падането на Плевен е освободена София, а след това и Пловдив. В края на януари руските войски влизат в Одрин. По-малко от два месеца след края на Плевенската епопея е подписано примирието между Русия и Османската империя. Става факт и Санстефанският мирен договор.

Вижте още:

140 години от Руско-турската война (1877-1878 г.). Войната - закономерен резултат от процес, започнал по-рано. Дипломатическата подготовка на войната.

За начало на същинските военни действия в Руско-турската война от 1877-1878 г. се приема дебаркирането на руските войски на българския бряг в района на Зимница - Свищов на 15 юни (27 юни) 1877 година.

Боевете за Стара и Нова Загора - края на юли и началото на август 1877 г.

Шипка! "Тук изгря свободата на България!" 140 години от Руско-турската война (1877-1878)

3 март – възраждане на независима България

250-те стъпала на звънаря Дечко Гарбатулов