РАЛИЦА СТОЯНОВА - У-ХРОМОЗОМА
На седмия ден, като в приказките, ама не съвсем, след множество прегледи го диагностицираха със „Синдрома на Извънземното“. „Какво, за Бога, значи това?“, попитах психоложката, когато ми съобщи диагнозата. Звучеше нелепо и страшно едновременно. Д-р Калайджиева ми обясни, че това е много рядка хромозомна болест, при която потърпевшият не можел, а и не се опитвал да намери мястото си в този свят, защото считал, че принадлежи на друг и в даден момент от живота си ще се върне там. Под един процент от населението на земята страдал от болестта. Отличителен белег на хората със синдрома бил, че не възприемали храната като средство за оцеляване, а само като досадно задължение и, ако не се вземели мерки навреме, умирали от глад.
Как синът ми е носител на този синдром? Заразил ли се е от някого, или е по рождение?... Купища въпроси започнаха да се блъскат в главата ми и да излизат от устата ми.
Синдромът можел да се предава по наследство, обаче шансът да го онаследиш бил едва 1%. Не било доказано напълно заради малкия брой потърпевши, но най-вероятно е по рождение. Проявявал се още в детските години, но обикновено се бъркал с обикновено злоядство. Другите признаци на заболяването - отчуждение, апатия, неспособност за социализация, ставали явни най-вече в тийнейджърските години. Синдромът не нарушавал работата на мозъка или на който и да било друг орган. Носителите му умирали от глад на различни възрасти, в зависимост от това как прогресирало заболяването.
Думите “умират от глад” ме смазаха, както многотонен влак смазва бездомно куче. Рязка болка премина през средата на главата ми. Ръцете ми се изпотиха и изтръпнаха. Значи момчето ми, единственият ми син Калоян, ще умре от глад, защото е извънземно?! Не можех да повярвам на ушите си. Имах ужасна нужда някой да извика: „Край!“, камерите да спрат и болничният сериал да приключи. Изчаках няколко секунди, но нищо такова не се случи. Докторката продължи да говори. Гласът ѝ беше мек и приятен, в пълен контраст с думите, които изричаше. Болнични термини и диагнози, които пробиваха мозъка ми, както пирони пробиват ковчег.
