Разговор с философа Юрген Хабермас

На 25 май избирателите бяха поканени с избора си за Европейски парламент да подкрепят един от двамата водещи кандидати за поста Председател на Европейската комисия. Победител стана кандидатът на Европейската народна партия Жан-Клод Юнкер, но дали той ще заеме поста все още не е ясно. На срещата на върха, която се проведе на 27 май, държавните и правителствени ръководители от Европа се опитаха да забавят взимането на решение. Ситуацията е напълно отворена. Юрген Хабермас, роден през 1929 година, който е един от най-цитираните съвременни философи и социолози, винаги има отношение към европейските въпроси. Преди няколко седмици Хабермас изнесе лекция в университета в Принстън, която съдържа неговия план за реформа на институциите на Европейския съюз по модела на конституцията на Съединените щати. В есето си „За европейската конституция” от 2011г, Хабермас защити Европа от критиците й.

Европа ще бъде ударена в сърцето

Господин Хабермас, как оценявате случилото се на последната среща на върха в Брюксел? (срещата на държавните и правителствените ръководители на 28-те страни членки на ЕС, която се проведе на 27 май 2014г. – бел. ред.)

Като поредното доказателство за това, че нито един от политик или политичка от кръговете на правителствените ръководители не е в състояние да се откъсне от всекидневния властови покер и да се постави в друга ситуация, която изисква нови отговори.

Разбирате ли защо възраженията на Дейвид Камерън и Виктор Орбан не бяха формулирани още по време на номинирането на Жан-Клод Юнкер?

За другите правителствени ръководители тези очаквани възражения служат най-вероятно за подходящо извинение. Месеци наред Ангела Меркел се противеше срещу номинацията на водещ кандидат от социалдемократите. А тяхната листа в момента отприщи плашещия Меркел демократичен тласък. Затова и дистанцираната институционална Европа попадна във водовъртежа на поляризираната волеизява на европейците.

За първи път Европейският парламент получава ефективна легитимация – точно защото след тежки идейни битки евроскептиците получиха гласове и места в парламента, за да разтърсят отпадналите духом приятели на Европа и за да отделят житото от плявата.

Човек започва да се пита на чия страна всъщност е фракцията на ЕНП, ако дори не смее да подкрепи собствения си кандидат Жан-Клод Юнкер. Докато Християндемократическият съюз в Германия все още се представя за подкрепяща Европа партия, нейното партийно семейство в Европейския парламент очевидно дори не си помисля да изключи от редиците си „партийни приятели”, като отявлено антиевропейски настроените депутати на Орбан и Берлускони.

Възможно ли е да бъде наложен председател на Комисията против волята на британците и унгарците?

Процесът има политическа и правна страна. За първи се проведоха европейски избори, които отчасти заслужават да бъдат наречени политически избори.

От една страна съществуваше разпознаваемата алтернатива между Юнкер и Шулц и от другата страна принципната алтернатива между тези двама интеграционисти и прокламаторите на идеята за разрушаването на европейските институции.

Затова ръководството на Парламента изрази самоуверено еднозначното си намерение, чиито резултат задължава Европейския съвет да се съобрази с предложението на Парламента при избора на председател на Комисията.

И как отговарят нашите правителствени ръководители на новото начало? Те затръшват вратите, за да запазят агресивната изпълнителна власт, която са разработили по пътя на недемократичното самоизграждане през годините на криза, от потопа на предполагаемо нерационалната народна ярост.

Въпреки това се надявам, че в Европейския съвет ще има промяна в мисленето. Ако групата реши да предложи различен от двамата водещи кандидати, европейският проект ще бъде уцелен точно в сърцето. Защото вече никой няма да може да очаква от никой гражданин, че ще гласува на Европейски избори. Смятам подобно насилствено унищожение по правни и конституционно-политически причини за изключено.

Защо?

За щастие Лисабонският договор може да попречи на мърлявата пасмина, която видяхме последния път. С избора на Барозу и Ван Ромпой преди пет години Ангела Меркел и Никола Саркози успяха да наложат на пръв поглед покорните си протежета (колкото и да се излъгаха в характерите им).

Сега вече Европейският съвет трябва да одобри избора на председател на Комисията с квалифицирано мнозинство, както казахме, обаче, това решение е част от един умен и балансиран процес, според който предложеният или предложената трябва да бъде избран от парламента. Заради това изискване за съгласие предложението трябва още преди да бъде направено, да бъде съобразено с разпределението на силите в парламента.

В тази ситуация може да бъде предложен само този водещ кандидат, който има основателна перспектива да събере зад себе си мнозинството от гласовете на депутатите.

Ако някой от правителствените ръководители настоява на правото си на вето по отношение на това демократично предложение, което се корени в текстовете и духа на договорите, останалите членове на Европейския съвет би трябвало да го помолят страната му да напусне Европейския съюз.

В противен случай биха поставили под въпрос славата си на демократи и биха нарушили политическите си задължения, като носители на подчинения на демократичността и конституционализма Европейски съюз.

В крайния случай, ако се стигне до неразрешимо изострен конфликт, остава възможността за повторно създаване на Европейския съюз в рамките на досегашните му институции – заплаха, на която не би устоял дори господин Камерън. Настроенията във Великобритания така или иначе са за излизане от Съюза.

Евроскептичните и антиевропейски партии в много страни се засилиха. Каква Комисия е необходима сега, каква европейска политика?

Със сигурност е необичайно, че доста повече от една десета от депутатите в Парламента, в който са избрани, искат той да се разтури или правомощията му да бъдат ограничени.

Тази аномалия, обаче, отразява само състоянието, че в момента се намираме в средата на един оспорван процес, при който конституцията се развива.

Според мен е добре, че антиевропейците намериха форум, в който да настояват пред политическите елити за необходимостта от въвличане на гражданите в процеса на обединяване.

Десният популизъм изисква смята на режим на работа от елитарен към участие на гражданите. Това само може да има благотворно влияние върху парламента и влиянието му върху европейското законодателство.

Друго е влиянието му обаче върху националните политики в страните членки. Има опасност някои политически партии в някои държави да бъдат сплашени, в следствие на което да вземат курс към опортюнизъм.

С ужас установихме големия брой гласове за „Национален фронт” във Франция.

С това засягате една невралгична точка.

В изборната нощ ме завладя ужасяващата мисъл, че европейският проект може да се провали не само в средносрочен аспект заради икономическите последствия от растящото икономическо неравенство в Еврозоната, но и в краткосрочен план заради вътрешнополитическите последствия от дестабилизирането на Френската република, т.е. на страната, която все повече се чувства засенчена от Федералната република.

Създава се впечатлението, че от началото на кризата през октомври 2008 г. федералното правителство в Германия не си сътрудничи и се държи към най-важния си партньор високомерно.

Вероятно равновесието може да бъде възстановено само посредством политическа промяна в Европа, която трябва да се случи и може да се запише като успех на правителството на Оланд. И това да стане с наложителен ремонт на финансовата общност по икономически причини, без да се стига до създаването на политически съюз в еврозоната – още по-малко по някакъв демократично легитимиран начин.

Разбирам отбранителния рефлекса на Европейския съвет срещу предложението за Юнкер, като символ на несигурността. Меркел, патронът на държавите донори, иска бързо да затвори прозореца, подпомагащ политически промени, който се отвори от свежия полъх на Европейските избори.

Според вас до каква степен вече споменатата неравнопоставеност между водещите европейски нации е следствие от германската политика?

След обединяването на двете части на Германия, във Федералната Република протече процес на ментална промяна. Германия отново се чувства като нормална национална държава – правителството ни също се определя така.

Така в най-лошата криза Европейският съюз загуби тихия, но настояващ за повече интеграция глас на старата Федерална република, която беше наясно с изходната си позиция след 1945 г.

Този важен, излизащ извън политическото всекидневие и властовия опортюнизъм глас, е нужен днес повече от всякога.

Вместо да налага на слабите, само на външен вид суверенни членове на Европейския финансов съюз, курса си, който изисква жертви само от другите, германското правителство трябваше да направи отстъпки и да продължи традициите в стила на Аденауер, Хелмут Шмид и Хелмут Кол.

Но без да се трогне от безсрамно неравните съдби на страните, пострадали от кризата, Германия дори печелеше от кризата.

Това антисолидарно поведение трябва да удари нас. Трябва да престанем да разиграваме високо опасното полухегемониално положение , в което, по стара германска традиция, Федералната република се намести отново.

И мислите ли, че изборните резултати в други страни членки са останали незасегнати от това?

Според всичките им програми и речите на Мартин Шулц, социалдемократите обещават такава европейска политика. Очаквате ли напрежение в коалицията в Германия?

Надявам се, че Зигмар Габриел (лидер на Германската социалдемократическа партия – бел. ред.)е в състояние да разпознае, че мирът в коалицията е много важен, но не е нещо, за което трябва да се плати всяка цена. В кабинета има и други европейци, колкото и малко да са те.

Габриел е единственият, за когото мисля, че е усетил малката дупчица в историческия отвор, който се отвори в неделя (25 май) – единственият, за когото мисля, че може да си позволи да погледне напред, а също и към Париж. Той би трябвало да е наясно, че Меркел знае, колко бързо се затваря такъв времеви прозорец.

Разговорът с философа Юрген Хабермас е публикуван в електронното издание на германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung на 30.05.2014 с оригинално заглавие “Europa wird direkt ins Herz getroffen”