Репортерски поглед – къде да държим парите си за втора пенсия
Депутати от опозицията и от управляващото мнозинство поискаха тази седмица да се създаде временна парламентарна комисия, която да проучи финансовото състояние на частните пенсионни фондове и надзора върху тях. В мотивите се посочва, че там от 2000 година са натрупани 8 милиарда лева.
От края на миналата година пред всички работещи българи стои въпросът къде да държим парите си за допълнително пенсионно осигуряване – в НОИ или в частните фондове.
След гласуваните в края на миналата година промени управляващите отстъпиха леко назад. Сега се обсъжда нова идея - ако изберете НОИ парите да се събират в Сребърния фонд, но без доходност. Реформите са замразени до края на март- до тогава трябва да се постигне консенсус за промени в пенсионната система.
За избора – НОИ или пенсионен фонд – плюсове и минуси – репортерски поглед на Илина Бисерова.
Основният въпрос, който 3 милиона и 400 хиляди си задават, е кой ще плаща по-висока втора пенсия – НОИ или някой от 9-те частни фонда.
Николай Марев – изп. дир. на пенсионно дружество: Тези, които се осигуряват и в универсален фонд, и в НОИ ще получат с около 19-20% по-висока пенсия.
Асия Гонева – изп. секретар на КНСБ: Ако аз трябва да избирам, бих избрала солидарността - този, който се пенсионира, когато пазара е нагоре, ще има по-добра пенсия, защото парите на фондовете не стоят в живи пари, те са в активи, тези активи, когато трябва да започне плащането, се обръщат в парички и когато пазарът е нагоре се получават повече парички - това е риск.
Йордан Христосков – бивш социален министър: Губят хората – тези, които задават въпросите, тези, които ще бъдат подлъгани да си върнат парите в НОИ – нито ще има наследяване, нито ще има втора допълнителна пенсия.
Мненията са различни. Няма гаранция коя от пенсиите ще е по-висока или пък каква ще бъде доходността след 5, 10 или 15 години. Затова, за да направим избор къде да отиват парите ни, трябва сами да изчислим възможностите. 22-годишният Станислав е решил, че ще избере частен фонд. Учи финанси, а догодина му предстои да започне работа.
Станислав Минев – студент: В икономическата наука има един постулат, че правото на избор трябва да бъде свързано с това той да бъде информиран, когато правиш нещо при неяснота, това не е демокрация, неяснотата идва от това, че не знаем как функционира системата, какви са възможностите, кое е решение бе прието, кое все още не е прието. Сумата, която ще получаваме от фондовете, когато се пенсионираме, зависи от броя на вноските, от управлението на парите ни през годините и доходността.
Николай Марев – изп.дир. на пенсионно дружество: Доходността и рискът вървят ръка за ръка.
Николай Марев – изп. дир. на пенсионно дружество: Начинът, по който е разписан законът, ни дава доста, един консервативен начин на инвестиране, т.е. повече от 30% не ни позволяват да инвестираме в акции, който е най-рисковия инструмент.
По данни на Комисията за финансов надзор масово фондовете инвестират в държавни ценни книжа. Над една трета от тях са в България, останалите в чужбина. Печалбата е сравнително ниска, но и по-сигурна. Следват ги акциите с 30 на сто, корпоративни облигации – 16%, от които 2/3-ти са в чужди компании, банкови депозити, имоти. Надзорната комисия ежедневно онлайн контролира фондовете. Отделно веднъж годишно ги проверява и на място.
Николай Марев – изп.дир. на пенсионно дружество: Контролът върху нас е драконовски. От кризата досега обаче откритите нарушения са нараснали три пъти. За последните три години са заведени и 44 постановления за сделки със свързани фирми и лица.
Универсалните фондове управляват близо 6 милиарда и 400 милиона лева. Официалната доходност от 2002-ра година, когато са създадени фондовете досега, е около 5,5%, реалната обаче без инфлацията е спорна – по данни на надзорната комисия е 1,46%. А за последните 10 години се оказва, че дори е отрицателна минус 0,7%.
За да разберем каква реално е доходността на частните фондове, решихме сами да се уверим.
Отидохме в приходната агенция за персонален код. Справката беше онлайн пред нас минути по-късно. За 6 години в партидата ми са натрупани 542 лева. Общата доходност е 15% или грубо средно на година по 2 %-та и половина отгоре.
Владислав Горанов – министър на финансите: Ако всичко е така задължително и безкритично, както преди промените, има реален риск ако се получи отрицателна доходност, а ние чухме имало периоди, в които имало такава, основателно хората да имат претенции, че държавата не ги е информирала, че такъв риск съществува, затова тръгна инициативата за свободата на информиран избор.
Доходността безспорно зависи и от събираните такси за управление на партидите. Всеки месец вашият фонд удържа по 5% от всяка вноска плюс годишно налага 1% такса върху активите.
Ангел Джалъзов – зам.-председател на Комисията за финансов надзор: Не бива да забравяме, че инвестиционната такса, която формира близо половината от приходите на пенсионните дружества, ще продължи да расте като компонент от техните приходи.
И макар да има готов законопроект за намаляване на тези такси с 40%, той четвърта година отлежава във финансовото министерство.
Ангел Джалъзов – зам.-председател на КФН: За период от 40 години колкото е един активен жизнен цикъл на едно осигуряващо се осигурено лице, таксите струват около 20% от партидата, т.е. около 20% е намалена партидата.
Бизнесът се опасява, че мярката ще повиши сивата икономика, защото само хората с по-малки партиди ще прехвърлят сметките си на клона на държавата.
Камен Колев – зам.-председател на БСК: Финансовото състояние на НОИ ще се влоши, но не веднага, а след време. Ще доведе до прехвърляне на партиди на тези, които не се осигуряват или се осигуряват символично в частните фондове, тези, които работят не на светло, в сивия сектор и по този начин ефектът ще е обратен на този, който се очаква.
Според последното предложение, ако решите парите ви да не са в частен фонд, те може да се съхраняват в Сребърния фонд. Той се управлява от БНБ. Парите ви там са защитени, но без доходност.
Ивайло Калфин – министър на труда и социалната политика: Означава че набраните, прехвърлените в НОИ средства ще могат в същия размер, без някой да може да претендира за някаква допълнителна доходност да бъдат изтеглени и върнати обратно в частен пенсионен фонд, тогава, когато човек реши.
Противопоставянето на НОИ и частните фондове провокира въпроса – Изначално ли е сбъркан моделът в България, или липсата на реформи през годините са влошили системата.
Ивайло Калфин – министър на труда и социалната политика: Това, което се случва в момента, е една комбинация от недовършено законодателство, неизпълнени намерения, промени в отделни елементи на пенсионната система и затова тя продължава да върви и да се бута с кръпки.
Къде да отиват парите ни за втора пенсия, ако се откажем от НОИ, трябва да стане ясно до 31 март. И този път чакаме окончателни решения
Репортерски поглед – къде да държим парите си за втора пенсия
Депутати от опозицията и от управляващото мнозинство поискаха тази седмица да се създаде временна парламентарна комисия, която да проучи финансовото състояние на частните пенсионни фондове и надзора върху тях. В мотивите се посочва, че там от 2000 година са натрупани 8 милиарда лева.
От края на миналата година пред всички работещи българи стои въпросът къде да държим парите си за допълнително пенсионно осигуряване – в НОИ или в частните
фондове.
След гласуваните в края на миналата година промени управляващите отстъпиха леко назад. Сега се обсъжда нова идея - ако изберете НОИ парите да се събират в Сребърния фонд, но без доходност. Реформите са замразени до края на март- до тогава трябва да се постигне консенсус за промени в пенсионната система.
За избора – НОИ или пенсионен фонд – плюсове и минуси – репортерски поглед на Илина Бисерова.
Основният въпрос, който 3 милиона и 400 хиляди си задават, е кой ще плаща по-висока втора пенсия – НОИ или някой от 9-те частни фонда.
Николай Марев – изп. дир. на пенсионно дружество: Тези, които се осигуряват и в универсален фонд, и в НОИ ще получат с около 19-20% по-висока пенсия.
Асия Гонева – изп. секретар на КНСБ: Ако аз трябва да избирам, бих избрала солидарността - този, който се пенсионира, когато пазара е нагоре, ще има по-добра пенсия, защото парите на фондовете не стоят в живи пари, те са в активи, тези активи, когато трябва да започне плащането, се обръщат в парички и когато пазарът е нагоре се получават повече парички - това е риск.
Йордан Христосков – бивш социален министър: Губят хората – тези, които задават въпросите, тези, които ще бъдат подлъгани да си върнат парите в НОИ – нито ще има наследяване, нито ще има втора допълнителна пенсия.
Мненията са различни. Няма гаранция коя от пенсиите ще е по-висока или пък каква ще бъде доходността след 5, 10 или 15 години. Затова, за да направим избор къде да отиват парите ни, трябва сами да изчислим възможностите. 22-годишният Станислав е решил, че ще избере частен фонд. Учи финанси, а догодина му предстои да започне работа.
Станислав Минев – студент: В икономическата наука има един постулат, че правото на избор трябва да бъде свързано с това той да бъде информиран, когато правиш нещо при неяснота, това не е демокрация, неяснотата идва от това, че не знаем как функционира системата, какви са възможностите, кое е решение бе прието, кое все още не е прието. Сумата, която ще получаваме от фондовете, когато се пенсионираме, зависи от броя на вноските, от управлението на парите ни през годините и доходността.
Николай Марев – изп.дир. на пенсионно дружество: Доходността и рискът вървят ръка за ръка.
Николай Марев – изп. дир. на пенсионно дружество: Начинът, по който е разписан законът, ни дава доста, един консервативен начин на инвестиране, т.е. повече от 30% не ни позволяват да инвестираме в акции, който е най-рисковия инструмент.
По данни на Комисията за финансов надзор масово фондовете инвестират в държавни ценни книжа. Над една трета от тях са в България, останалите в чужбина. Печалбата е сравнително ниска, но и по-сигурна. Следват ги акциите с 30 на сто, корпоративни облигации – 16%, от които 2/3-ти са в чужди компании, банкови депозити, имоти. Надзорната комисия ежедневно онлайн контролира фондовете. Отделно веднъж годишно ги проверява и на място.
Николай Марев – изп.дир. на пенсионно дружество: Контролът върху нас е драконовски. От кризата досега обаче откритите нарушения са нараснали три пъти. За последните три години са заведени и 44 постановления за сделки със свързани фирми и лица.
Универсалните фондове управляват близо 6 милиарда и 400 милиона лева. Официалната доходност от 2002-ра година, когато са създадени фондовете досега, е около 5,5%, реалната обаче без инфлацията е спорна – по данни на надзорната комисия е 1,46%. А за последните 10 години се оказва, че дори е отрицателна минус 0,7%.
За да разберем каква реално е доходността на частните фондове, решихме сами да се уверим.
Отидохме в приходната агенция за персонален код. Справката беше онлайн пред нас минути по-късно. За 6 години в партидата ми са натрупани 542 лева. Общата доходност е 15% или грубо средно на година по 2 %-та и половина отгоре.
Владислав Горанов – министър на финансите: Ако всичко е така задължително и безкритично, както преди промените, има реален риск ако се получи отрицателна доходност, а ние чухме имало периоди, в които имало такава, основателно хората да имат претенции, че държавата не ги е информирала, че такъв риск съществува, затова тръгна инициативата за свободата на информиран избор.
Доходността безспорно зависи и от събираните такси за управление на партидите. Всеки месец вашият фонд удържа по 5% от всяка вноска плюс годишно налага 1% такса върху активите.
Ангел Джалъзов – зам.-председател на Комисията за финансов надзор: Не бива да забравяме, че инвестиционната такса, която формира близо половината от приходите на пенсионните дружества, ще продължи да расте като компонент от техните приходи.
И макар да има готов законопроект за намаляване на тези такси с 40%, той четвърта година отлежава във финансовото министерство.
Ангел Джалъзов – зам.-председател на КФН: За период от 40 години колкото е един активен жизнен цикъл на едно осигуряващо се осигурено лице, таксите струват около 20% от партидата, т.е. около 20% е намалена партидата.
Бизнесът се опасява, че мярката ще повиши сивата икономика, защото само хората с по-малки партиди ще прехвърлят сметките си на клона на държавата.
Камен Колев – зам.-председател на БСК: Финансовото състояние на НОИ ще се влоши, но не веднага, а след време. Ще доведе до прехвърляне на партиди на тези, които не се осигуряват или се осигуряват символично в частните фондове, тези, които работят не на светло, в сивия сектор и по този начин ефектът ще е обратен на този, който се очаква.
Според последното предложение, ако решите парите ви да не са в частен фонд, те може да се съхраняват в Сребърния фонд. Той се управлява от БНБ. Парите ви там са защитени, но без доходност.
Ивайло Калфин – министър на труда и социалната политика: Означава че набраните, прехвърлените в НОИ средства ще могат в същия размер, без някой да може да претендира за някаква допълнителна доходност да бъдат изтеглени и върнати обратно в частен пенсионен фонд, тогава, когато човек реши.
Противопоставянето на НОИ и частните фондове провокира въпроса – Изначално ли е сбъркан моделът в България, или липсата на реформи през годините са влошили системата.
Ивайло Калфин – министър на труда и социалната политика: Това, което се случва в момента, е една комбинация от недовършено законодателство, неизпълнени намерения, промени в отделни елементи на пенсионната система и затова тя продължава да върви и да се бута с кръпки.
Къде да отиват парите ни за втора пенсия, ако се откажем от НОИ, трябва да стане ясно до 31 март. И този път чакаме окончателни решения
Депутати от опозицията и от управляващото мнозинство поискаха тази седмица да се създаде временна парламентарна комисия, която да проучи финансовото състояние на частните пенсионни фондове и надзора върху тях. В мотивите се посочва, че там от 2000 година са натрупани 8 милиарда лева.
От края на миналата година пред всички работещи българи стои въпросът къде да държим парите си за допълнително пенсионно осигуряване – в НОИ или в частните
фондове.
След гласуваните в края на миналата година промени управляващите отстъпиха леко назад. Сега се обсъжда нова идея - ако изберете НОИ парите да се събират в Сребърния фонд, но без доходност. Реформите са замразени до края на март- до тогава трябва да се постигне консенсус за промени в пенсионната система.
За избора – НОИ или пенсионен фонд – плюсове и минуси – репортерски поглед на Илина Бисерова.
Основният въпрос, който 3 милиона и 400 хиляди си задават, е кой ще плаща по-висока втора пенсия – НОИ или някой от 9-те частни фонда.
Николай Марев – изп. дир. на пенсионно дружество: Тези, които се осигуряват и в универсален фонд, и в НОИ ще получат с около 19-20% по-висока пенсия.
Асия Гонева – изп. секретар на КНСБ: Ако аз трябва да избирам, бих избрала солидарността - този, който се пенсионира, когато пазара е нагоре, ще има по-добра пенсия, защото парите на фондовете не стоят в живи пари, те са в активи, тези активи, когато трябва да започне плащането, се обръщат в парички и когато пазарът е нагоре се получават повече парички - това е риск.
Йордан Христосков – бивш социален министър: Губят хората – тези, които задават въпросите, тези, които ще бъдат подлъгани да си върнат парите в НОИ – нито ще има наследяване, нито ще има втора допълнителна пенсия.
Мненията са различни. Няма гаранция коя от пенсиите ще е по-висока или пък каква ще бъде доходността след 5, 10 или 15 години. Затова, за да направим избор къде да отиват парите ни, трябва сами да изчислим възможностите. 22-годишният Станислав е решил, че ще избере частен фонд. Учи финанси, а догодина му предстои да започне работа.
Станислав Минев – студент: В икономическата наука има един постулат, че правото на избор трябва да бъде свързано с това той да бъде информиран, когато правиш нещо при неяснота, това не е демокрация, неяснотата идва от това, че не знаем как функционира системата, какви са възможностите, кое е решение бе прието, кое все още не е прието. Сумата, която ще получаваме от фондовете, когато се пенсионираме, зависи от броя на вноските, от управлението на парите ни през годините и доходността.
Николай Марев – изп.дир. на пенсионно дружество: Доходността и рискът вървят ръка за ръка.
Николай Марев – изп. дир. на пенсионно дружество: Начинът, по който е разписан законът, ни дава доста, един консервативен начин на инвестиране, т.е. повече от 30% не ни позволяват да инвестираме в акции, който е най-рисковия инструмент.
По данни на Комисията за финансов надзор масово фондовете инвестират в държавни ценни книжа. Над една трета от тях са в България, останалите в чужбина. Печалбата е сравнително ниска, но и по-сигурна. Следват ги акциите с 30 на сто, корпоративни облигации – 16%, от които 2/3-ти са в чужди компании, банкови депозити, имоти. Надзорната комисия ежедневно онлайн контролира фондовете. Отделно веднъж годишно ги проверява и на място.
Николай Марев – изп.дир. на пенсионно дружество: Контролът върху нас е драконовски. От кризата досега обаче откритите нарушения са нараснали три пъти. За последните три години са заведени и 44 постановления за сделки със свързани фирми и лица.
Универсалните фондове управляват близо 6 милиарда и 400 милиона лева. Официалната доходност от 2002-ра година, когато са създадени фондовете досега, е около 5,5%, реалната обаче без инфлацията е спорна – по данни на надзорната комисия е 1,46%. А за последните 10 години се оказва, че дори е отрицателна минус 0,7%.
За да разберем каква реално е доходността на частните фондове, решихме сами да се уверим.
Отидохме в приходната агенция за персонален код. Справката беше онлайн пред нас минути по-късно. За 6 години в партидата ми са натрупани 542 лева. Общата доходност е 15% или грубо средно на година по 2 %-та и половина отгоре.
Владислав Горанов – министър на финансите: Ако всичко е така задължително и безкритично, както преди промените, има реален риск ако се получи отрицателна доходност, а ние чухме имало периоди, в които имало такава, основателно хората да имат претенции, че държавата не ги е информирала, че такъв риск съществува, затова тръгна инициативата за свободата на информиран избор.
Доходността безспорно зависи и от събираните такси за управление на партидите. Всеки месец вашият фонд удържа по 5% от всяка вноска плюс годишно налага 1% такса върху активите.
Ангел Джалъзов – зам.-председател на Комисията за финансов надзор: Не бива да забравяме, че инвестиционната такса, която формира близо половината от приходите на пенсионните дружества, ще продължи да расте като компонент от техните приходи.
И макар да има готов законопроект за намаляване на тези такси с 40%, той четвърта година отлежава във финансовото министерство.
Ангел Джалъзов – зам.-председател на КФН: За период от 40 години колкото е един активен жизнен цикъл на едно осигуряващо се осигурено лице, таксите струват около 20% от партидата, т.е. около 20% е намалена партидата.
Бизнесът се опасява, че мярката ще повиши сивата икономика, защото само хората с по-малки партиди ще прехвърлят сметките си на клона на държавата.
Камен Колев – зам.-председател на БСК: Финансовото състояние на НОИ ще се влоши, но не веднага, а след време. Ще доведе до прехвърляне на партиди на тези, които не се осигуряват или се осигуряват символично в частните фондове, тези, които работят не на светло, в сивия сектор и по този начин ефектът ще е обратен на този, който се очаква.
Според последното предложение, ако решите парите ви да не са в частен фонд, те може да се съхраняват в Сребърния фонд. Той се управлява от БНБ. Парите ви там са защитени, но без доходност.
Ивайло Калфин – министър на труда и социалната политика: Означава че набраните, прехвърлените в НОИ средства ще могат в същия размер, без някой да може да претендира за някаква допълнителна доходност да бъдат изтеглени и върнати обратно в частен пенсионен фонд, тогава, когато човек реши.
Противопоставянето на НОИ и частните фондове провокира въпроса – Изначално ли е сбъркан моделът в България, или липсата на реформи през годините са влошили системата.
Ивайло Калфин – министър на труда и социалната политика: Това, което се случва в момента, е една комбинация от недовършено законодателство, неизпълнени намерения, промени в отделни елементи на пенсионната система и затова тя продължава да върви и да се бута с кръпки.
Къде да отиват парите ни за втора пенсия, ако се откажем от НОИ, трябва да стане ясно до 31 март. И този път чакаме окончателни решения.
