Робърт де Ниро

Де Ниро успява да събере цяла галерия от интересни, забележителни и изградени образи, разкривайки съвсем малка част от себе си. Способността му да се потопи изцяло в ролята, във всяко отношение, дори до точката на физическата метаморфоза обяснява фактическия успех. Страстта, силата и магнетизмът преминават през всяка негова роля, придавайки на екранното му присъствие стабилност и безскрупулност.

Роден е на 17 август 1943 г. в Ню Йорк, в семейство на художници. Учи актьорство под ръководството на Лий Страсбърг и Стела Адлер и както много от техните студенти играе встрани от театралните сцени на Бродуей. През 60-те години първите му екранни изяви са в два малки, нискобюджетни филма на режисьора Брайън де Палма и няколко други, преди да започне същинската актьорска игра в "Бий барабаните бавно"/1973, реж. Джон Ханкок/ като умствено засегнат, фатално болен футболист и първата среща с Мартин Скорсезе в "Тъмни улици" като безотговорен уличен хулиган.

Повратната роля е тази на Вито Корлеоне в "Кръстникът 2"/1974, реж. Франсис Форд Копола/ с "ОСКАР" за най-добра поддържаща роля и цялото внимание на публиката, която наистина се чувства победена от зрелостта и нюансите в играта му.

Носеща сюжета роля на харизматичен филмов продуцент му отрежда Елия Казан в адаптацията на последният завършен роман на Франсис Скот Фитцджералд - "Последният магнат"/1976,с Тони Къртис, Джак Никълсън, Жана Моро, Питър Строс, Джон Карадайн/. Може да се каже, че заковава аудиторията като граничещ психопат с месиански комплекси в " Шофьор на такси" /реж. Мартин Скросезе/, което му донася и първата номинация от Академията за главна роля. "Ню Йорк, Ню Йорк"/1977/ e неосъщественият проект на Скорсезе да снима очарователен холивудски мюзикъл със съвременно звучене и главни действащи лица - Робърт Де Ниро и Лайза Минели. Изключителното присъствие в "Ловецът на елени" /1978, реж. Майкъл Чимино/ му носи хвалебствията на критиката и нова номинация "Оскар". Той е работникът от Пенсилвания, който ще последва Зелените барети във Виетнам и ще остане белязан като всички участвали във войната.

"Разяреният бик" /1980/ е новото партньорство с Мартин Скорсезе. Избран за ролята на първокласния борец Джейк Ла Мота, Де Ниро се хвърля в изтощителна подготовка за ролята, почти два пъти надхвърля теглото си до пълна идентификация - визуално и психологически - от грубите маниери и боя на ринга до вече безформеното тяло на натежалия Ла Мота, собственик на кабаре. Истински шедьовър с първи "ОСКАР" за главна мъжка роля на железния Робърт Де Ниро.

Въпреки че всеки успех е изключително лично постижение и не се нуждае от реклама, все пак най-доброто създадено от Де Ниро е във филмите на Скорсезе, който пък разполага с подарък - подбрана колекция с "бисерите" на своята звезда: поваленият комедиант в "Кралят на комедията" /1983/, хладнокръвният гангстер в "Добри момчета"/1990/, отмъстителният бивш престъпник в "Нос Страх"/1991/.

Де Ниро избягва конвенционалното, дори в по-леки сюжети като "Среднощно препускане"/1988/. Не се страхува да се прехвърли от другата страна на върха и да се спусне по склона в роли, в които сам не си вярва, като зловещия Луис в "Ангелско сърце" /1987, реж. Алън Паркър/ или като Чикагския крал на гангстерите - Ал Капоне в "Недосегаемите"/1987/.

Режисьорският му дебют е "История от Бронкс"/1993/.

За осми път снима със Скорсезе в "КАЗИНО"./1995/.

Другите са: "Бразилия"/1986/, "Мисията" /1989/, "Пробуждане" /1991/, "Бясното куче и Глория".

През последните години предпочита "сериозно" да разсмива в "Запознай се с нашите" и "Анализирай това", като не пропуска и грижата за нивото на адреналина в "Прецакването", "15 минути", "Праведно убийство" и .....още....

Златна Романова