Румен Радев: Политиката се случва винаги в сегашно тревожно време
Благодаря за доверието да бъда президент на държава с 13 века история, да бъда държавен глава на многолик народ. Това каза новоизбраният президент ген. Румен Радев в първото си обръщение към нацията от трибуната на Народното събрание.
Тържественото заседание на Народното събрание - клетва на Румен Радев и Илияна Йотова
Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва като президент и вицепрезидент
Радев добави, че в нашата държава съжителстват различни етноси и религии, но въпреки това политическите страсти отказват да се смирят. „Животът изглежда подреден само в застиналите страници на историята, когато е преразказан в минало свършено време. Политиката се случва винаги в сегашно тревожно време. Тя зависи от способността на милионите граждани да осъзнаят общите си интереси“, коментира той.
Държавност се гради с натрупване, каза Радев. Той изказа своята признателност към постигнатото от предшествениците му – президентите Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев.
„Всяко поколение има своите изпитания, Преходът се оказа нашият жребий. Той донесе капитални обществени промени, приета бе нова Конституция“, посочи Румен Радев.
„От панорамен поглед страната е изпълнила програмата на историческия преход, но погледът е привилегия на политиците и инструмент на анализаторите. Погледът на обикновения гражданин вижда друго, свикнахме да гласуваме, но мнозина днес не виждат смисъл да го правят, примирихме се с изборните злоупотреби“, подчерта новоизбраният президент. „Имаме многопартийна система, но партиите са повече от идеите за България. Отчуждението на гражданите от политическата класа е благодатна почва за популизъм“, обясни той. Според него ерозията на българската демокрация е ескалиращ проблем.
Проведеният през ноември 2016 г. референдум, макар да остана под законовия праг за валидност, показа, че българите искат личности в парламента и ограничаване на партийните субсидии. Отговорност на народните представители е да намерят решение на тези граждански очаквания.
Реформата на Изборния кодекс трябва да е такава, че да не се създадат повече проблеми, да се повиши индивидуалната отговорност на народните представители пред гражданите, смята Радев. Според него парите за партиите следва да се намалят чувствително, но със съзнанието, че те ще станат още по-зависими от външни фактори.
Обществените очаквания са фокусирани в съдебната система, която е призвана да бъде стожер на справедливостта, посочи той. По думите му тук погледът на европейските партньори и този на българските граждани виждат едно и също - правосъдието е бавно, общественият авторитет на съдебната власт е нисък, шири се усещане за безнаказаност.
Съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание и да постигне ясни цели - бързо, справедливо и независимо правосъдие. Това заяви Румен Радев. Той обаче предупреди, че съдебната реформа не трябва да се възприема като панацея.
Сянката на несправедливостта лежи върху двете най-важни социални системи – здравеопазването и образованието. По думите му проведените реформи не са създали работещи механизми.
„В здравеопазването отчитаме все повече отделяни средства, но обикновеният пациент все по-често се сблъсква с доплащане“, коментира той. Той отчете, че българските лекари емигрират. „Системата се нуждае от строг контрол, по-малко бюрокрация, професионален морал, който да върне доверието на пациентите и мотивация, която да отвори перспектива на лекарите и медицинските сестри тук в България“, коментира Радев.
Според него образованието трябва да съдейства за равния старт на българските деца, независимо от материалното състояние на семействата. „Резултатите са ранно отпадане и функционална неграмотност. Ниският социален статус на учителя е съществена част от проблемите в системата“, заяви Радев.
„Българската наука е след недолюбваните деца на прехода. Внушението, че единствено пазарът трябва да определя нейното финансиране е плод на невежество“, коментира Румен Радев. Според него собствената научна експертиза е елемент от националния суверенитет, без който поставяме страната в зависимост. „Ред научни занимания нямат непосредствена пазарна проекция, но са жизнено важни за обществото. Длъжни сме да съхраним и развием научния потенциал на България чрез стимулиране на работните връзки между студенти и учени и адекватно финансиране на научните програми“, обясни той.
Корупцията и несигурната нормативна среда възпират чуждите инвеститори, подчерта Радев.
"Бедността на хиляди българи е упрек към всички нас, от нея избуява и престъпността", отбеляза той.
Бизнесът има нужда от реална конкуренция и ограничена, но действена регулация, а българите заслужават достойно заплащане.
Задлъжняването и обедняването на домакинствата подронват средносрочната перспектива на обществото, отбеляза Румен Радев. И напомни, че в трудния преход не бива да изоставяме по-немощните и най-бедните, сред които са хората с увреждания и пенсионерите. "Икономическата логика, според която слабите хора са в тежест на обществото, трябва да отстъпи пред разбирането, че тъкмо слабите поддържат будна нашата човечност", подчерта Радев и добави, че общество, което загърбва солидарността, се обрича на духовен фалит.
Румен Радев е спря и на болезнения въпрос за демографската криза, която може да бъде преодоляна само с комплексни мерки в областта на икономиката, образованието, здравеопазването, масовия спорт, културата, хармоничното развитие на регионите и общините и социални политики, ограничаващи бедността и изключването. Мерките за понижаване на смъртността и повишаване на раждаемостта не могат да решат въпроса сами, важно е да създадем условия, при които младите да остават в България, да създават семейства и да раждат децата си тук.
"Ще работя с всички сили сънародниците ни зад граница да усещат подкрепата и грижата на България, независимо в кой край на света се намират", обеща Радев.
Румен Радев беше категоричен, че като президент няма амбицията да превишава конституционните си правомощия, но няма да допусне и орязването им, осъзнава, че държавният глава е лишен от законодателни и изпълнителни правомощия. Но ще използва всички възможности за насърчаване на диалога и взаимодействието между институциите, политическите и обществените сили.
"Ще оценявам надпартийността на институцията и ще се противопоставям решително на опитите за разделение и поляризация на обществото ни", заяви категорично Румен Радев.
Националната сигурност е всеобхватна система, тя започва от външната политика, продължава със сигурността на националните граници и завършва с осигуряване на реда в страната и гарантиране на спокойствието, свободата и достойнството на отделния гражданин, заяви избраният президент.
"Членството на България в ЕС и НАТО е стратегически избор, който не трябва да бъде поставян под въпрос", категоричен беше Румен Радев.
Според него ефективното членство предполага ясно осъзнаване и постоянно отстояване на националния интерес в рамките на двете семейства с активно участие в изработването на общите решения.
"Българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното, трябва да е отворена към света и да печели партньори, а не врагове", подчерта Радев.
Според него България има потенциал да засили своята роля в Югоизточна Европа с инициативи за повишаване на сигурността, сътрудничеството и икономическото развитие на региона.
Румен Радев подчерта убедено, че обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена, въпреки излизането на Великобритания, мигрантската криза и критиките.
Той се спря и на предстоящото председателство на Съвета на ЕС, което е предизвикателство, но и огромна възможност за България.
Радев коментира и мигрантската криза, подчерта, че са необходими решителни мерки за укрепване на границата.
В речта си той се спря и на кризата между ЕС и НАТО от една страна и на Русия от друга, като отбеляза, че засилването на конфронтацията не е път за нейното решаване. "Ролята на държавния глава не е да екзалтира тревогите и да посочва враг, а да способства за разрешаването на кризата с механизмите на съюзите, в които членуваме", каза Радев.
Изрази вяра, че резултатите от президентските избори в САЩ и новата политическа конюнктура в света дават надежда за скорошно възстановяване на диалога.
Изминалата година бе белязана и от кръвопролитната война в Сирия, която покачи градуса на военното противопоставяне до исторически максимум в периода след студената война. Тлее конфликтът в Източна Украйна. В съседна Турция бе осуетен опит за преврат. Терористичните атаки станаха част от печалната хроника в Европа и Близкия Изток. В този контекст гарантирането на сигурността на България и българите се превръща в приоритетна задача.
Политически коментари на речта на новоизбрания президент Румен Радев
